Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 18

Освен това двамата нямаха никакво бъдеще. Браковете, поне в нашето общество, се одобряваха само когато се сливаха две големи фамилии. А като сираче какво можеше да предложи Катрин, освен красотата си? Баща ми никога нямаше да ми позволи да се оженя за нея, но това означаваше, че нямаше да разреши и на Деймън. А дори и Деймън не би могъл да стигне чак дотам, че да се ожени без татковото одобрение, нали?

При все това не можех да откъсна поглед от ръката на брат си, обвила тънката талия на Катрин. Тя беше облечена в рокля от зелен муселин, чиито дипли се полюшваха върху кринолина. Надигна се приглушен шепот, докато двамата вървяха към двете празни места на масата. Синият медальон проблясваше около шията й и тя ми смигна, преди да се настани на стола до мен. Бедрото й докосна леко моето и аз тутакси се сковах.

— Деймън. — Баща ми кимна рязко, когато брат ми седна от лявата му страна.

— Значи смятате, че армията през зимата ще стигне до Джорджия? — попитах на висок глас Джоуна Палмър, защото не смеех да заговоря Катрин. Ако чуех мелодичния й глас, може би нямаше да събера смелост да предложа на Розалин.

— Не се тревожа за Джорджия. Това, за което се безпокоя, е как да съберем достатъчно запасни военни тук, за да разрешим проблема в Мистик Фолс. Тези нападения не бива да продължават — заяви високо Джоуна, местен ветеран, който бе тренирал войниците на нашия град, и удари толкова силно с юмрук по масата, че порцеланът издрънча.

Тъкмо в този миг в залата влезе цяла армия от слуги, понесли подноси с диви фазани. Взех сребърната си вилица и започнах да побутвам печените пикантни късчета месо в чинията си; нямах апетит. Около мен се водеха обичайните разговори за войната, за това какво трябва да направим за нашите момчета в сиво, за предстоящите вечери, барбекюта и църковни събрания. Катрин кимаше енергично на Хонория Фелс, седнала срещу нея. Внезапно ме прониза дълбока ревност към Хонория, която поклащаше посивелите си ситни къдрици. Тя можеше да си говори спокойно с Катрин, нещо, за което толкова отчаяно копнеех.

— Готов ли си, синко? — Баща ми ме сръга в ребрата, а аз забелязах, че хората вече бяха привършили с храната. Слугите наляха още вино, а оркестърът, който бе спрял по време на основното ястие, сега отново засвири тихо в ъгъла. Това беше моментът, който всички очакваха: те знаеха, че ще се направи тържествено съобщение, което ще бъде последвано от тостове и танци. Както винаги по време на вечерите в Мистик Фолс. Но никога досега аз не съм бил в центъра на събитието. Сякаш по даден знак Хонория се наведе към мен, а Деймън ми се усмихна окуражаващо.

Повдигна ми се, но поех дълбоко дъх и почуках с ножа по кристалната си чаша. Незабавно всички притихнаха и дори слугите зарязаха работата си, за да се втренчат в мен.

Изправих се, отпих голяма глътка червено вино за кураж и прочистих гърлото си.

— Аз… хм — подех с нисък, напрегнат глас, прозвучал чуждо в собствените ми уши. — Искам да съобщя нещо. — С ъгъла на окото си видях баща ми да стиска високата си чаша с шампанско, готов да скочи за тоста. Погледнах към Катрин. Тя бе вперила пронизващите си тъмни очи в мен. Откъснах с мъка погледа си и толкова силно стиснах чашата си, че бях сигурен, че ще се счупи. — Розалин, бих искал да помоля за ръката ти. Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга? — избъбрих на един дъх, докато трескаво ровех с пръсти в джоба на сакото за пръстена.