Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 108

— Не те разбирам. Нищо не разбирам. Кой си ти?

— Мислех, че си разбрала. Аз съм Борис Андрей Павлов Глидр, братовчедът на Елза. От Полша ме изпратиха в Америка — да завърша образованието си в университета. И както се развиваха събитията в Европа, чичо ми реши, че ще е най-добре да взема американско поданство. Приех името Андрю Питърс. Когато войната избухна, аз се върнах в Европа. Работих в Съпротивата. Успях да измъкна чичо си и Елза от Полша и те заминаха в Америка. Елза — разказах ти вече за Елза. Тя бе тази, която откри деленето на атома. Бетъртън бе млад канадец, прикрепен към Манхайм да му помага в научните опити. Разбираше си от работата, но нищо повече. Нарочно ухажваше Елза и се ожени за нея, за да бъде в течение на научната й работа. Когато експериментите й почти привършиха, той осъзна какво велико откритие ще се окаже деленето на атома и я отрови предумишлено.

— О, не, не.

— Това е истината. Тогава никой не подозираше нищо. Бетъртън изглеждаше съкрушен и се нахвърли с пламенен порив в работата си, а после оповести откритието за деленето на атома като свое. То му донесе онова, което желаеше. Славата и признанието, че е учен от най-висш ранг. За по-благоразумно реши да напусне Америка и замина за Англия. Там започна работа в Харуел.

След войната известно време се задържах в Европа. Тъй като владеех отлично немски, руски и полски, успях да свърша много полезна работа. Писмото, което ми изпрати Елза, преди да умре, ме обезпокои. Болестта, която я повали и предизвика смъртта й, ми се стори загадъчна и необяснима. Когато най-сетне се върнах в САЩ, възбудих разследване. Няма да влизам в подробности, но открих каквото търсех. То се оказа достатъчно, за да поискам ексхумация на тялото й. В районната прокуратура работеше един млад човек, близък приятел на Бетъртън. По онова време замина на посещение в Европа и мисля, че е гостувал на Бетъртън и е споменал пред него за ексхумацията. Бетъртън се е усетил. Мисля, че вече са го наобикаляли и агентите на нашия приятел Аристид. Във всеки случай е осъзнал, че му се представя най-добрият шанс да избегне ареста и процеса, от своя страна настоява лицето му да бъде напълно променено. Но накрая естествено се оказва истински пленник. Освен това изпада в опасната ситуация, че не може да им достави стоката — в смисъл научната стока. Той не беше и никога не е бил гениален.

— И ти тръгна по петите му?

— Да. Когато вестниците гръмнаха със сензационното изчезване на учения Томас Бетъртън, заминах за Англия. Един много талантлив учен, мой приятел, е имал известни предложения от страна на една дама — мисис Спийдър, която работеше в ООН. Когато пристигнах в Англия, разбрах, че се е срещала и с Бетъртън. Разиграх й малък театър, изразявайки пред нея леви възгледи, но май твърде много преувеличих научните си способности. Мислех, че Бетъртън е заминал зад желязната завеса, където никой не може да го хване. Е, ако никой друг не можеше, аз щях да успея.