Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 106

— Да — кимна Джесъп, — и двамата бяхте много дискретни един към друг. Но ако трябва да бъдем точни, той не е от моите хора, а представлява САЩ.

— Значи това имаше предвид, като ми каза, че ако наистина стигна до Том, се надяваш да имам закрила? Имал си предвид Анди Питърс?

Джесъп кимна.

— Надявам се, не ме обвиняваш — рече той по най-бухалския си начин, — че не ти подсигурих желания край на твоите преживелици.

Хилъри недоумяваше.

— Какъв край?

— Една по-вълнуваща форма на самоубийство.

— О, това ли! — тя поклати глава недоверчиво. — Струва ми се толкова невероятно, колкото и всичко останало. Тъй дълго бях Олив Бетъртън, че сега просто се мога да свикна отново с Хилъри Крейвън.

— А — възкликна Джесъп, — ето го и моят приятел Льоблан. Имам да говоря нещо с него.

Той ги остави и тръгна по терасата. Том Бетъртън бързо заговори:

— Ще направиш ли още нещо за мен, Олив? Все още те наричам Олив — свикнах с това.

— Да, разбира се. Какво е то?

— Тръгни с мен по терасата, след това се върни тук и кажи, че съм отишъл в стаята си да си легна.

Тя го изгледа въпросително.

— Защо? Какво си…

— Изчезвам, мила моя, докато има попътен вятър.

— Къде изчезваш?

— Където и да е.

— Но защо?

— Напрегни си мъничко мозъка, мило мое момиче. Не познавам закона тук. Танжер е малко необичаен град. Той не е под ничие законодателство. Но знам какво ще стане, ако дойда с вас до Гибралтар. Щом стъпя там, незабавно ще ме арестуват.

Хилъри го погледна загрижено. Сред вълненията около спасяването им от Комплекса бе забравила проблемите на Том.

— Имаш предвид закона за държавната тайна или както там го наричат? Но как се надяваш да се измъкнеш, Том? Къде можеш да отидеш?

— Казах ти. Където и да е.

— Но възможно ли е това в наши дни? Трябват пари, има какви ли не още трудности.

Той се изсмя кратко.

— Парите се са проблем. На сигурно място са и мога да ги изтегля под ново име.

— Значи си взел пари?

— Разбира се, че взех пари.

— Но те ще те открият.

— Трудно ще им бъде. Не разбираш ли, Олив, че описанието, което имат за мен, е съвсем различно от сегашния ми вид? Затова държах толкова много на пластичните операции. Това беше цялата идея. Да избягам от Англия, да сложа парите в банка и да променя външния си вид по такъв начин, че завинаги да бъда в безопасност.

Хилъри го погледна със съмнение.

— Правиш грешка — заяви тя. — Сигурна съм, че правиш грешка. Далеч по-добре ще бъде, ако се върнеш и се държиш достойно. В края на краищата не е военно време. Предполагам, че ще получиш кратка присъда. Какъв смисъл има да бъдеш преследван до края на живота си?

— Не разбираш — отвърна той. — Не разбираш кое е първото в цялата работа. Хайде да тръгваме. Няма време за губене.

— Но как ще се измъкнеш от Танжер?

— Ще се оправя. Не се тревожи.

Тя стана от мястото си и бавно тръгна с него по терасата. Чувстваше се някак особено неловко и с вързан език. Бе изпълнила задълженията си към Джесъп, а също и към мъртвата жена Олив Бетъртън. Нямаше повече какво да стори. С Том бяха живели седмици наред в най-тясна близост и все пак съзнаваше, че двамата останаха непознати един за друг. Между тях не възникна връзка на дружба и приятелство.