Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 107

Стигнаха до края на терасата. В стената имаше малка странична вратичка, водеща към тесен път надолу по хълма към пристанището.

— Ще се измъкна оттук — каза Бетъртън. — Никой не гледа. Довиждане.

— Желая ти късмет — бавно промълви Хилъри.

Остана там и проследи с поглед как Том стигна до вратата и натисна дръжката. Щом тя се отвори, той отстъпи крачка назад и спря. Отвън стояха трима мъже. Двама от тях влязоха и се приближиха до него. Първи заговори официално:

— Томас Бетъртън, има заповед за вашето арестуване. Ще останете под арест, докато се уреди екстрадирането ви.

Бетъртън рязко се обърна, но вторият мъж бързо заобиколи и мина от другата му страна. Не му оставаше никакъв изход и той се завъртя със смях.

— Всичко е добре изпипано — обади се той, — освен това, че не съм Томас Бетъртън.

Третият мъж мина през вратата и застана до другите двама.

— О, не! Вие сте Томас Бетъртън — каза той.

Бетъртън се изсмя.

— Искаш да кажеш, че си живял през последния месец с мен и си чувал да ме наричат Томас Бетъртън. Работата е там, че не съм Томас Бетъртън. Аз го срещнах в Париж и отидох в Комплекса на негово място. Попитай тази дама, ако не ми вярваш — извърна се той. — Тя дойде при мен, представи се за моя съпруга и аз я признах за своя съпруга. Нали така?

Хилъри кимна.

— Признах я — продължи Бетъртън, — защото след като не съм Томас Бетъртън, естествено не познавах и жена му. Реших, че тя е неговата съпруга. После трябваше да измисля някакво задоволително обяснение пред нея. Но това е истината.

— Значи затова се преструваше, че ме познаваш — извика Хилъри, — когато ми каза да продължавам играта и да поддържам измамата!

Бетъртън отново се засмя самоуверено.

— Аз не съм Бетъртън — заяви той. — Погледни която искаш негова снимка и ще се увериш, че говоря истината.

Питърс направи крачка напред. Сега гласът му бе коренно различен от онзи глас, който Хилъри така добре познаваше. Звучеше спокойно и неумолимо.

— Виждал съм снимки на Бетъртън — подметна той, — и признавам, че не бих те познал. Но въпреки всичко ти си Томас Бетъртън и аз ще го докажа.

Той изведнъж сграбчи здраво Бетъртън и разкъса сакото му.

— Ако си Томас Бетъртън, трябва да имаш белег с формата на буквата Z в извивката на десния си лакът.

Както говореше, той разпори ризата му и изви назад ръката му.

— Ето го — извика, сочейки победоносно. — В САЩ има двама лаборанти, които са готови да свидетелстват. Зная за него, защото Елза ми писа, когато си го направил.

— Елза? — Бетъртън го изгледа като гръмнат. Започна да се тресе в нервен шок. — Елза? Какво Елза?

— Попитай какво е обвинението срещу теб?

Полицейският служител пристъпи напред и произнесе:

— Обвинението е в предумишлено убийство. Убийство на съпругата ви Елза Бетъртън.

22

— Съжалявам, Олив. Наистина. Съжалявам заради теб — това имам предвид. Заради теб му бях дал още един шанс. Предупредих те, че в Комплекса ще бъде в много по-голяма безопасност, макар че пристигнах от другия край на света да го пипна заради онова, което направи с Елза.