Читать «Надгробно слово за наистина между светите Киприян, архиепископ Руски, от Григория мниха и презвитера, игумена на плинаирската обител» онлайн - страница 2

Така и блаженият Киприян, скрит в гроба, е незрим за нашите телесни очи. Но заради вас показва силата на благодатта на своите плодовете. И вие се показахте по-големи от нас, защото на вас, като на достойни той бе даден; а от нас, като от недостойни, бе отнет. И ви роди с Духа, от чието съзерцание вие никак не оскъдяхте.

Ние за малко се сподобихме да видим този светител, когато още носехме отроческата възраст. Веднага след като ни напусна, ни постигна старост, за това че не го виждахме. И кое е по-жалко от това, че сега носим много ридания за него, а нямаме никакво утешение за страданието си.

Знаете и вие, възлюбени, кога видяхме това велико съкровище — и нека отчасти ви припомним. Минаха някъде към тридесет години, откакто се вдигна от вас, и пътуваше към този велик град и Царицата на градовете. Пастирят бе движен от любовта, и дължината на пътя не смяташе за нищо.

И като преминаваше реката Истър, от някакво племе някои, като устроиха изкушения, посрещнаха светията като го натовариха с много скърби. Защото обикновено Бог промислително допуща такива на светите, та като страдат, да се проявят още повече. Тогава Божествената сила действа в тяхната немощ, както първо при Иов: „Мислиш ли че ти направих това, освен да се покажеш като праведен“; а после и към Павел: „Моята сила в немощ се показва“.

И беше вече близо, идвайки към нас. Тогава срещна църквите, които ни родиха и възпитаха, с родилия ни отец и учител. Като приеха много от светлината на блажения, като го целуваха, прегръщаха, отгонваха с радост печалта, като отгонваха скръбта от това че бяха ограбени с подобаващата чест на забвението.

Понеже Бог допусна да претърпи скръб по пътя, то благоволи в отечеството толкова да се прослави и да утеши сърцата, които го желаеха, а и сам да се изпълни с неизречена радост, като виждаше своето отечество така управлявано, като беше достойно за много похвали заради своя велик Евтимий, който го откърмваше.

И се стекоха да го посрещнат жителите на града, в огромно множество, като поток. Нито жена искаше да се лиши от това да го погледне, нито мъж беден или богат. Съкровищниците оставиха съкровищата си, търговците не затваряха продавниците си, продаваната стока се валяше по тържищата. Едно съкровище и желание имаха всички: да излязат заедно и никой да не остане в града. Рабите оставиха владикоугождението, и художниците оставиха делата си. И колко чужд народ, и колко от местните отиваха там, за да видят Киприян.

Така и дева, неизлизала от дома си, като забравяше срама, тичаше. И стар и недъгав, като побеждаваха немощта, се стремяха натам. Понеже беше велика сладост да посрещнат това свето лице. Защото беше достоен за всяка добродетел не само като учеше и проповядваше, а и само с изгледа си.

А тези, като се приближиха, се докосваха до нозете му, и ръцете му целуваха. Някой, като беше възпрепятстван от множеството, го гледаше отдалеч и приемаше същото благословение, и не беше с нищо по-малък от близкостоящите. Така и със всички: известени си тръгваха жените, които умилно припадайки, хвърляха с вяра чедата си под нозете му, а и други недъгави. На всички от Бога бе изпратено изцеление, без разлика, и сладкото освещение на пристигането на онзи светия. И в него, чрез когото, според вярата на всеки действаше благодатта, а още повече в красотата, както в апостолите действше сила. И тогава, заради благословението му се освещаваше верният народ, и му се подаваше отрада в страданията.