Читать «Надгробно слово за наистина между светите Киприян, архиепископ Руски, от Григория мниха и презвитера, игумена на плинаирската обител» онлайн

Григорий Цамблак

Надгробно слово за наистина между светите Киприян, архиепископ Руски, от Григория мниха и презвитера, игумена на плинаирската обител

Трябваше да понесем и това, о приятели, което пострадахме от тази скръб, от която, мисля, няма нищо по-люто. Защото кое друго като тази печал, която докосва сърцето, може да се сравни с тази загуба? Не от отнемането на имота пострадахме, нито на славата, нито на ниви или блага, нито на стада, нито на отечество, нито на домове и сродници или съседи, а от отнемането на самия ни отец. И то такъв отец, когото не зная с какви думи да представя на слушащите. Защото, както беше неизтощаем в добродетелите блаженият Киприян, така и в напътствените слова бе несравним. Него го роди нашето отечество, а вам го дари Бог; от него вие се насладихте изобилно, а ние се лишихме. С него вие се украсихте, а ние чезнехме от желанието по него; с него вие преуспяхте, растейки в Господните заповеди.

И ние, като бяхме тласнати от това писание, бързахме да достигнем вашата страна, да видим пастиря, който се грижи за стадото и отца, който се весели за чедата си. О, скръбен глас, който подобно на стрела докосва сърцето; о, вест, разтворена с отрова, която чрез ушите навлиза в утробата!

И понеже не бяхме съпричастни на вашата радост, то сме достойни за всякаква скръб. На вас и на нас се предложи обща печал. Трапезата и питието се разтвори с плач, защото се лишихме от втори Йосиф. Неговата храна не бе пшеницата, а учителното слово и нравствената благодат. Неговото целомъдрие — не като онова (на Йосиф) а много по-високо — и не само го достигна, а и на други го преподаде. Защото така природата показва мъжа — като не счита за свое държаното благо, ако не направи съпричастни на него и другите.

Как щеше да се покаже велик в Царството небесно, ако само изпълнеше (заповедите), а не научеше? И ето, египтяните — народ чуждоезичен и другоплеменен — толкова плакаха за патриарх Яков — та плачът продължи до седемдесет дни. И заради това, което бе открито сред народите, тях към мъжа усърден и въздеяние на чест, те дължаха на този мъж, понеже с него бе Бог.

Как ние да не плачем за такова добро: не само учител, а и родител, който ви роди с благодатта на простия дух, възпита ви с евангелието, настави ви с отеческо учение, вразуми ви със страх Господен, огради ви отвсякъде с молитвено действие и ви направи известни и желани за всички човеци.

Блажен е прочее, че остави на вас такава любов, каквато днес не може да се намери сред човеците. Блажени сте вие, че като приехте това, го запазвате съвършено; и не само толкова, но и да го възрастете се стараете, като чеда отцелюбиви; не две или три години, които отминаха, но и в продължение на летата продължава вашата към отца любов.

Затова е блажен той, че роди такива синове; блажени сте и виее, че се сподобихте с такъв отец. И коренът е достоен и дивен, но и плодовете са достойни за корена. Защото като някой дивен корен, като се крие в недрата на земята, не и се диви, а заради плодовете показва силата на своята добродетел.