Читать «Надгробно слово за наистина между светите Киприян, архиепископ Руски, от Григория мниха и презвитера, игумена на плинаирската обител» онлайн - страница 5

Защото премъдрият виждаше ясно всеки истинен дух, който изповядва дошлия в плът Господ Иисуса Христа, и всеки измамен дух. Подобно на високия Йоан имаше пустинно възпитание, и с крилата на пустинничеството летеше натам и насам, наставляван от Духа, докато се показа вам като някакъв нов Илия, на когото и беше подобен. И вие бяхте достойни за него: „Такъв архиерей ни подобаваше“. Като ви възвесели във всичко духовно, ви осени с крилата на молитвата от бедите, които многократно идваха, и ви скланяше като орел в пазухата си.

Само с едно ви оскърби и нашата сила погребе със себе си, с напускането на плътта си. И понеже Бог повели това, кой ще каже нещо против, нека прочее край на този плач да бъде: „Ако те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми“.

Утешете се, прочее, моля ви, и оставете воплите на риданието. Кой ще утеши страдащите, ако не някой, който страда подобно на вас? Не е взет отецът от нас, а стои сред нас, и ни гледа още по-добре, и още по-ясно се моли за нас. И защо е невидим за очите ни? Защото, като остави завесата на плътта, светителят влезе във вътрешната завеса, достигна недостъпното, където влезе Иисус, наш предтеча. Затова не като в огледало, чрез притчи и предобрази, а лице в лице беседва с бога, когото възлюби от младостта си, и заради когото се разпна. Разпна се за света — понеже толкова се труди за вас, бори се, разделяйки с вас всяка скръб, и сега заедно плачем за раделянето с учителя — като бодърстваме да не би някой да бъде грабнат от сатаната.

Толкова ви обикна той, колкото Павел обикна вселената, и с него говореше: „Кой изнемогва, та аз да не изнемогвам; кой се съблазнява, та аз да не се разпалвам“. Като се яви втори Павел за вас и се труди повече от всички които бяха преди него у вас, подвизава се с добър подвиг, завърши надбягването, запази вярата.

Затова и го очаква венецът на правдата, който ще му въздаде Господ — праведният съдия — когато и вас, които толкова го обикнахте, отечески и пастирски събере около себе си, и ще сияете с неизреченна светлина. И ще се чуе радостен и блажен глас: „Ето аз и чедата, които ми даде Бог“. Нему слава в безкрайни векове! Амин!

Написах на Киприан. „Отче Киприяне, наистина си светило на руската земя!“

Григорие Цамблак, като писа това надгробно слово, беше митрополит на Киев и на цялата Литовска държава.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Превод и набор: Галин Ганчев

Източник на оригинала:

http://krotov.info/acts/15/1/1408zamb.htm (http://litopys.org.ua, 2005)

В тези сайтове текстът е посочен като реконструкция на словото, направена от българския историк Н. Дончева-Панайотова по ръкописния сборник от XVI в., Но 235(384) (ГИМ, Синодальное собрание). — Оп.: Русев П. Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа. София, 1983, с. 230–237.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16247]

Последна редакция: 2010-05-29 10:00:00