Читать «Навигаторът» онлайн - страница 228

Тогава се обърна и зашляпа към брега.

Дзавала го посрещна с мрачно лице и му подаде папка, която бе открил в колата на Адриано. Папката бе озаглавена „НАМПД”.

Далеч под повърхността на водата Адриано чу експлозиите като поредица от тупвания.

Замисли се дали да се върне, но реши да продължи. Адриано притежаваше почти роботско чувство за целеустременост, което го превръщаше в ефективен убиец, и в момента бе твърдо решен да открие мината и нейното злато.

Следвайки указанията, той доплува в залата с олтара. Пулсът му се ускори, когато зърна издигнатия подиум, където до неотдавна бе почивала кутията на Томас Джеферсън.

Сгушена в късчетата дърво, там лежеше гмуркаческа плочица за писане, на която се четяха думите:

„КОГАТО СЕ ОЗОВЕШ В АДА, АДРИАНО, ПОЗДРАВИ ГОСПОДИН БАЛТАЗАР ОТ НАС.”

Отново Остин!

Адриано се загледа в съобщението, а после захвърли плочката и заплува с всичка сила по пътя, който щеше да го отведе обратно в шахтата. Когато стигна дотам, откри купчина отломки – единствената следа от рухналата шахта.

Той погледна към измерителя си за въздух. Оставаха му броени минути. Дори да имаше път за бягство, Адриано не разполагаше с достатъчно въздух, за да го открие. Той седна на купчината отломки и остана така, докато кислородът му свърши. Последният потомък на официалните гаротери на Испания умря – каква ирония! – от задушаване.

55.

– Ахой, господин Никърсън! – провикна се Остин. – Моля за позволение да се кача на „Лавли Лейди”.

Никърсън подаде глава през отворената врата на салона и се усмихна, когато зърна Остин.

– Имате го!

Остин се качи по мостчето и се ръкува с човека от Държавния департамент.

Почука по една черна найлонова кесийка.

– Ако разполагате с няколко минути, бих искал да ви покажа нещо.

– За вас винаги имам време, господин Остин. Слезте долу, и ще направя кафе. Ще сложа вътре нещо, което да прогони студа.

– Температурата е двайсет и шест градуса, господин Никърсън.

– Няма значение – настоя Никърсън. – Все някъде е студено.

Двамата отидоха в каютата и Никърсън приготви кана силно кафе, което подправи с бърбън „Кентъки”. Чукнаха се и Никърсън попита:

– Е, добре, какво ми носите?

Остин отвори кесията и извади пергаментовите квадрати. Подаде единия на Никърсън.

– Това е частта, с която Джеферсън се е сдобил от някакъв индианец. По време на пътуванията си Мериуедър Луис се натъкнал на втората. Заедно, тези парчета представляват карта, която показва местоположението на мината на цар Соломон в Пенсилвания.

– Прекрасно! Знаех си, че ще се справите. Огледахте ли мината?

– Да. Точно там намерихме парчетата пергамент. Оставил ги е лично Томас Джеферсън.

– Не е за вярване! Ами реликвата?

– Десетте Божи заповеди? Мисля, че може би знаете отговора на този въпрос.

– Не съм сигурен какво имате предвид.

– Имаше друг текст, написан под картата. Изглежда, е вариант на Десетте божи заповеди, който доста се различава от оригиналния. Навярно съвпада с това, което е написано на златните плочи.

– Продължавайте, господин Остин.