Читать «Навигаторът» онлайн - страница 230

– Обществото на артишока, за което казахте, че не съществува? – уточни Анджела.

– Като член на обществото съм се заклел да пазя тайна. Първоначалните Артишоци включвали някои от основателите на тази страна. С остаряването си те привлекли нови членове, които да заемат местата им. Имената на сегашните членове може да ви изненадат.

Остин поклати глава.

– Нищо свързано с този предмет не може да ме изненада – отсече той. – Какво се е случило с плочките?

– Джеферсън създал група, която включвала моя предшественик Зеб – отговори Емерсън. – Тя открила мината и донесла плочките тук.

– В Монтичело? – възкликна Анджела и се огледа, сякаш очакваше да види плочките изложени пред погледите на всички.

Емерсън потупа с крак по пода.

– Под краката ни. Скрити в тайна стая.

Смаяната тишина, която последва, бе нарушена от въпроса на Траут:

– Как мислите, дали светът някога ще узнае за съществуването им?

– Това зависи от Артишоците – отговори Емерсън. – Може би един ден бъдещите членове на обществото ще решат, че е дошъл мигът.

– Ние постоянно търсим нови членове – обади се Никърсън. – Всеки един от членовете на екипа ви е добре дошъл.

– Благодаря, но ние всички често отсъстваме – отговори Остин. – Познавам обаче един човек, който ще внесе в групата ви младост и интелект.

Той погледна към Анджела, която се бе отдалечила от тях и се взираше в пода така, сякаш можеше да види през него.

По лицето на Никърсън премина усмивка.

– Да. Благодаря ви за предложението. Както и за цялата ви помощ. Надявам се, че не съм ви създал неудобство.

Остин хвърли поглед към членовете на екипа си.

– Нищо подобно. Беше ни страшно забавно, нали така?

Пол Траут примигна на няколко пъти и с безизразно лице заяви:

– Нямам търпение да се заловя с есето на тема „Какво правих през ваканцията”.

ЕПИЛОГ

С помощта на фалината Остин държеше голямото платно на платноходката си опънато по вятъра, а Карина стоеше на румпела. Тя насочи широкия нос на лодката към един тюркоазен изследователски съд, който стоеше на котва близо до един от островите на Чесапийк. Когато платноходката се приближи, Карина направи завой по вятъра и лодката спря.

– Добра работа! – похвали я Остин.

– Благодаря. Заслугата е изцяло на учителя ми.

Антъни Саксън се наведе над парапета на кораба на НАМПД и вдигна свитите си на фуния ръце към устата си.

– Качвайте се! Имаме да ви показваме много неща.

Пуснаха котвата и се качиха в гумената лодка на платноходката. Остин загреба към тюркоазения съд – по-малка разновидност на гигантските изследователски кораби на НАМПД. Използваха го предимно за проекти в плитчините и крайбрежията.

Докато Остин и Карина се качваха на борда, Дзавала изплува на повърхността и се покатери на платформа за гмуркане, прикрепена към корабчето. Той зърна новодошлите, смъкна костюма си и се качи на борда да поздрави приятелите си.

– Добро утро! – усмихна им се той. – Случайно да искате да се гмурнете до потъналия кораб?