Читать «Навигаторът» онлайн - страница 231
Клайв Къслър
– Днес не – отговори Остин. – Отбихме се само да видим какво сте открили.
–
Поведе ги към цистерна, в която имаше поне десетина амфори, потопени във вода, за да ги съхранят.
– Направихме предварителен оглед с рентген. Тези делви са пълни със свитъци. Това със сигурност е цяла съкровищница от информация. Финикийците са плавали по целия свят. Надявам се, че ще открием карти, които показват къде са търгували, както и описания на пътуванията им.
– Май ще трябва да пренапишем учебниците по история – заключи Остин.
– Това е само върхът на айсберга, Кърт – увери го Дзавала. – Този кораб е препълнен с артефакти.
Остин погледна към водата.
– Как приема госпожа Хъчинс всички тези вълнения? – попита той.
– Когато съобщихме на Телма за акцията по изваждането, тя призна, че в момента Хъч може да е доста понапълнен с вода – отговори Дзавала. – Съгласи се да транспортираме останките му на сушата. Така и тя ще може да е по-близо до стареца.
Остин поднесе поздравленията си на всички. След това двамата с Карина загребаха обратно към лодката. Когато вдигнаха котва и опънаха платната, Саксън се провикна:
– До събота, Карина!
Тя махна с ръка и след няколко минути платноходката вече се плъзгаше през залива. Акостираха в едно тихо заливче, за да обядват. Остин отиде в каютата и се върна с бутилка шампанско и две чаши. Наля пенливата течност и двамата се чукнаха.
– Трябва да ти кажа нещо – започна Карина.
– Да, и сам се досетих, когато чух думите на Саксън.
– Открил е нови следи, които водят към гробницата на Савската царица в Йемен. Иска да му помогна да я открие. Все още не мога да повярвам, че съм нейна потомка, но много искам да намеря мястото, където почива. Тя е била забележителна жена. Съгласих се.
– Ще ми липсваш, но това звучи като истинско приключение – каза Остин. – Кога заминаваш?
– След три дни, считано от днес.
– Имаш ли някакви идеи как да се отнасям с Ваше царско величество дотогава?
– Разполагаш със седемдесет и осем часа, за да разбереш – усмихна се загадъчно Карина. – Това време би трябвало да ти е предостатъчно.
Остин остави чашата и пое нейната от пръстите ѝ. Посочи към кабината.
– Сега е моментът – каза той.
