Читать «Навигаторът» онлайн - страница 226

– Дръпни се, Кърт!

Превръзките, които държаха Карина, се бяха разхлабили по време на пътуването и тя бе успяла да се освободи и да се смъкне от ръцете на статуята. Сега стоеше на стълбите, стиснала факла в ръка. С бялата си рокля и красиви черти, разкривени от гняв, приличаше на агнел отмъстител.

– Чакай! – каза Остин и тръгна към нея.

Карина се поколеба. Започна да навежда факлата. А после видя, че Балтазар се опитва да изпълзи от басейна – задача, която се затрудняваше от маслото по ръцете му. Той се гънеше на ръба като някое змиеподобно чудовище, което се мъчи да изпълзи от адската бездна. Карина отметна ръка назад и хвърли факлата. Факлата описа полукръг във въздуха, последван от следа от въглени, и падна в средата на басейна с масло.

Чу се шумно изсъскване.

Остин се втурна по стълбите и сграбчи Карина за кръста. Бутна я в зад статуята и се хвърли върху нея.

Макар че статуята ги предпазваше донякъде от непоносимата жега, спокойно можеха да се задушат от облака мазен черен дим, който изпълни помещението. Отворът в тавана отвеждаше част от пушека, но след броени секунди залата се изпълни с токсични изпарения.

Остин понечи да обвие по-здраво ръка около стройното тяло на Карина и напипа някаква ръчка на стената. Дръпна я и част от стената се отмести назад. През правоъгълния отвор нахлу студен въздух. Остин едва успяваше да говори, но изкрещя на Карина да изпълзи през отвора. След това я последва и плъзна обратно стената на мястото ѝ.

Изрови от джоба си миниатюрно фенерче-химикалка, и огледа помещението. Намираха се в стая, малко по-голяма от гардероб. Въздухът беше застоял и влажен, но поне нямаше пушек. Остин предположи, че е била построена с цел да предпази предците на Балтазар, когато са правили жертвоприношения на Ваал.

Останаха скрити зад статуята, докато маслото изгоря докрай. Едва тогава Остин предпазливо открехна вратата. Въздухът вонеше, но пушекът се беше разсеял. Изпълзяха иззад статуята и заслизаха по стълбите към вратата.

Докато минаваха край димящата огнена яма, Карина отклони погледа си. Остин хвърли поглед, като че ли очакваше Балтазар да изпълзи от дълбините ѝ. Но видя единствено смъртоносната чернота на пропастта.

54.

След краткия телефонен разговор с Балтазар, Адриано потегли за Ню Джърси, за да обмисли плановете си за НАМПД.

Отседна в евтин мотел, където разработи подробна схема, включваща множество убийци, коли бомби, биологични агенти, както и по-традиционни оръжия като мощни автомати. Методично прегледа списъците на служителите и даде приоритет на мишени, чието елиминиране щеше да омаломощи агенцията. На следващия ден се премести в нов мотел. На третия ден бе нанесъл и последните щрихи в плана си за масова смърт и унищожение. А после зачака вест от Балтазар.

След два дни се опита да му се обади, но не получи отговор. Чу сигнала „заето” и затвори, а после набра друг номер, който го свързваше със записващото устройство, поставено в дървото до къщата на Остин.