Читать «Навигаторът» онлайн - страница 2

Корабът, който командваше, беше от Тарсис¹, построен специално за презморска търговия. За разлика от търговските кораби за кратки курсове, линиите на този кораб бяха дълги и прави. Палубата и корпуса бяха от ливански кедър. Късата и здрава мачта, както и четвъртитото платно от египетски лен, обрамчено с кожени колани за по-голяма издръжливост, бяха специално пригодени за плаване в дълбоки води и бяха най-добрите в целия свят. А извитият кил и високите нос и кърма бяха предшественици на корабите, които викингите щяха да построят векове по-късно.

Тайната на властта на финикийците над морето се простираше далеч отвъд блестящите им умения на корабостроители. Редът на борда на корабите им беше легендарен. Всеки моряк знаеше мястото си в добре смазаната машина, която представляваше всяко финикийско морско приключение. Държаха въжетата грижливо скатани на леснодостъпно място и помощник-капитанът носеше отговорност за тях. Морякът на вахта познаваше всяка част от такелажа и непрекъснато проверяваше въжетата, за да няма изненади.

Капитанът усети как нещо меко се отърква в босия му крак. Усмихна се, което му се случваше му рядко, пъхна дървената кутия в една торба и се наведе да вдигне котката. Финикийските котки всъщност произлизаха от Египет, където тези животни бяха почитани като богове. Финикийските кораби носеха котки за продан, както и за да контролират размножаването на плъховете. Капитанът погали нашарената с оранжеви и жълти ивици козинка, след което внимателно остави мъркащото животно на палубата.

Корабът се приближаваше към устието на река.

Капитанът викна към моряка на вахта:

– Пригответе се за спускане на платното и предупредете гребците да са готови!

Двама моряци се закатериха пъргаво като маймуни по мачтата. Двама други им метнаха въжета, прикрепени към долните краища на квадратното ленено платно, а те ги изтеглиха и задържаха, за да свият част от него.

Гребците с яки кафяви ръце, подредени в две редици от по двайсет души, вече бяха на пейките си. За разлика от гребците роби, които много кораби използваха, тези, които оттласнаха финикийския съд напред с бързи и точни удари, бяха обучени професионалисти.

Моряците на насочващите гребла вкараха кораба в реката. Макар че преливаше от пролетното разтапяне на снега, плитките ѝ води и бързеи нямаше да позволят на кораба да продължи да се движи срещу течението.

Скитите се наредиха край борда с извадени оръжия. Капитанът стоеше на носа и оглеждаше речния бряг. Видя тревист нос, който се вдаваше навътре в реката, и заповяда на гребците да задържат кораба срещу течението, докато пуснат котва.

Един мускулест мъж с високи скули и лице, набраздено от бръчки като седло от стара кожа, се запъти към капитана. Тарса беше началник на скитите, натоварени със задачата да отговарят за сигурността на кораба и товара му. Скитите бяха прочути с уменията си на ездачи и стрелци, както и с особените си привички.

В битка те пиеха кръвта на враговете си и сваляха скалповете им, за да бършат с тях устите си. Тарса и хората му боядисваха телата си в червено и синьо, къпеха се в парни бани и носеха кожени ризи и панталони с крачоли, напъхани в меки кожени ботуши. Дори най-бедните сред скитите украсяваха дрехите си със златни орнаменти. Тарса носеше малък медальон с изображение на кон, подарък от капитана.