Читать «Навигаторът» онлайн - страница 5

На три-четири метра над земята той се извърна и седна в малка скална вдлъбнатина. Мъжете му подхвърлиха копие и той го заби в една пукнатина, за да го използва като лост. Воините хвърлиха нагоре въже, капитанът го хвана и го завърза за копието. Другият край на въжето беше завързан за един кон. Капитанът даде знак, конят започна да дърпа, а той натисна с крака една лека издатина. Скална плоча, дебела около трийсет сантиметра, се отдели от стената и се стовари с трясък на земята. Откри се кухина, широка около два метра и висока три.

Капитанът слезе от стената и накладе огън от стиска суха трева. После запали една факла, вдигна я високо и влезе в пещерата. Скитите се бяха впрегнали на мястото на конете и издърпаха каруцата през гладкостенния тунел, дълъг около петнайсетина метра. В края му имаше просторно помещение.

Капитанът запали няколко маслени лампи, оставени в ниши в стената. Пръстенът от светлина разкри голяма кръгла зала, от която излизаха няколко тунела. В центъра ѝ се намираше кръгла скала, висока около деветдесет сантиметра и широка около метър и осемдесет. Капитанът заповяда на скитите да сложат сандъка върху скалния къс. По негова заповед те вдигнаха капака и отстъпиха назад.

Капитанът се наведе над сандъка и повдигна капака на втора, малко по-малка, но по-пищно украсена ракла от злато и тъмно дърво и започна да разгръща един след друг пластове син плат. Сърцето му туптеше толкова силно, че сякаш щеше да изскочи от гърдите му. За миг замръзна, вторачен в съдържанието на раклата, а отражението, което идваше от вътрешността на раклата, осветяваше лицето му . После капитанът внимателно върна синия плат и капака на местата им. Хората на Тарса поставиха втория капак на мястото му.

– Мисията ни тук приключи! – заяви капитанът и гласът му отекна в залата.

Той поведе хората си навън. Чистият хладен въздух беше приятен, освежи потното му лице и прочисти праха от дробовете му. Капитанът нареди на скитите да вдигнат каменната плоча и да я върнат обратно на мястото ѝ. После огледа стената. Никой не би заподозрял, че камъкът прикрива отвор.

Колоната пое обратно по пътя, по който бе дошла. Сега, без тежкия сандък, те се движеха по-бързо и се запътиха право към реката.

На наклонения бряг се издигаше дървена сграда, чиито големи врати бяха обърнати към водата. Капитанът огледа вътрешността ѝ. Когато излезе, изглеждаше доволен. Нареди на Тарса и хората му да приготвят хубава вечеря и да се наспят добре.

Призори неуморният капитан събуди хората си. Конете извлякоха от склада дървена лодка и я закараха до реката. Всъщност тя беше наполовина лодка наполовина сал, дълга около петнайсет метра, широка – три-четири и имаше малка водоизместимост. Рулят се управляваше с дълъг лост.

Качиха конете на лодката и я избутаха в реката, за да уловят течението. Плаването по реката се оказа по-страховито от пътешествието по море. Лодката се блъскаше в плитчини и носени от водата дървета, въртеше се в бързеи и опасно приближаваше крайбрежните скали. Когато се озоваха в устието на реката и зърнаха кораба, който ги чакаше на котва, скитите нададоха радостни викове.