Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 9

— Звучи доста заплетено, не мислите ли?

— Не и ако човек желае полицията да реши, че е станал жертва на убийство.

Алън се облегна на стола си и зачака да чуе как Сам ще развие аргументите си. Тя продължи, убедена във фактите, които излага:

— Вече знаем, че ножът, който е използвал, е откраднат от апартамента на бившата му приятелка няколко дни преди Стрингър да умре. Според мен той е пристигнал в колежа, твърдо решен да се самоубие и с надеждата вината за смъртта му да падне върху нея или годеника й. Седнал е на пейката зад библиотеката, внимателно подпрял ножа между облегалката на пейката и меката тъкан под лявата мишница. Това обяснява странното положение на ръката му, когато е бил открит. Отначало и аз си помислих, че той се е опитвал да издърпа ножа, но всъщност е правел точно обратното — опитвал се е да го намести така, че да се забие добре. Драскотините по облегалката на пейката отговарят на следите, които биха останали, ако повърхността се надраска с металната дръжка на ножа. Щом е наместил ножа в желаната позиция, той просто е облегнал рязко тялото си назад с такава сила, че ножът е минал между шестото и седмото ребро и след това е пронизал сърцето и единия бял дроб. Смъртта е последвала почти мигновено.

Залата слушаше, напълно притихнала, и Сам продължи да излага фактите:

— Болката и шокът от пронизването на тялото с ножа, съчетани с емоционалното състояние на жертвата в онзи момент, най-вероятно са станали причина за спазъма. Ако не е бил този спазъм, тялото е щяло да падне на земята и сега сигурно някой невинен щеше да бъде несправедливо обвинен в убийство и мъртвият щеше да е осъществил необичайното си отмъщение.

Увлечена от показанията си, Сам бе излязла извън границите на професионалната си компетентност и Алън не закъсня да се намеси:

— Мисля, че съдът ще реши това, нали, доктор Райън?

Сам също осъзна, че е отишла прекалено далеч, кимна и затвори папката си.

Рег Аплин работеше като гробар и клисар в църквата толкова отдавна, че вече никой не си спомняше кой се е занимавал с това преди него. Той харесваше работата си, но знаеше, че няма да може да й се радва още дълго: ревматизмът стягаше коленете му, възрастта неизбежно си казваше думата. Ако работеше нещо друго, сигурно отдавна щяха да са го пенсионирали, но в енорията все не можеха да му намерят заместник и го бяха помолили да остане „още известно време“. Той пък се надяваше, че най-после ще му купят някакъв малък багер, с който да копае гробовете — което изискваше най-голямо физическо усилие — но църковните пари все не достигаха. Вместо багер, му купиха нов модел лопата — като един вид компенсация, но с нея не можеше да се свърши почти никаква работа. Новата лопата беше с някаква допълнителна ръчка отзад, с която уж се спестяваше усилието при копаене, но тя се счупи още след първата седмица и се наложи Рег да се върне към старата си лопата, която окончателно довърши коленете му.