Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 11

Сам бе убедена, че смъртта на баща й е по нейна вина — така й бе казала майка й. Майка й застана пред гроба, хванала само сестра й за ръка, сякаш не забелязваше присъствието на Сам. Оттогава Бог и църквата се превърнаха в жертвени агнета за Сам и тя насочи целия си гняв към тях, така както майка й бе насочила гнева си към нея. Петнайсетте години работа като патолог само бяха утвърдили атеизма й, а студеният клиничен анализ в залата за аутопсии и лабораторията бяха прогонили и малкото останало усещане за духовност.

Сега — по някаква необяснима причина — тя се почувства повлечена бавно назад, взряна в миналото и загубената си вяра. Катедралата бе първата църква, в която бе влязла след почти двайсетгодишно прекъсване. Самото влизане се бе оказало доста трудно — първия път Сам дълго стоя пред входа, опитвайки се да събере кураж, крачи смутено напред-назад, взряна във вратата, сякаш тя е портата към ада. Накрая се вля в група туристи и влезе заедно с тях в огромната катедрала.

Полицейският лекар Ричард Оуен прекъсна спомените й:

— Величествено нещо, нали?

Сам го погледна, объркана в първия момент.

— Катедралата — величествена е.

Тя се овладя.

— Да, наистина.

— Винаги се радвам, когато случаите, по които съм ангажиран, се гледат в тази съдебна зала. Мястото е много красиво.

Сам кимна:

— Да, очарователно е.

— Представи се блестящо днес. Макар че така аз излязох глупак.

— Не съм имала такова намерение, Ричард. Това е изключително рядко срещано състояние, самата аз за пръв път попадам на него. Обяснимо е, че не си се досетил.

— Но ти се досети. Ако си бях направил труда да премеря температурата на тялото по-внимателно, щях да разбера, че нещо не е наред. Но всичко изглеждаше толкова очебийно.

Тя погледна Ричард в очите и изпита някакво съжаление.

— Е, следващия път ще го разпознаеш — промълви смутено.

— Да, със сигурност. — Той замълча. — Виж, двамата с Джанет се чудехме, ако си свободна някоя вечер през следващите седмици, дали би ни гостувала за вечеря. Така ще се запознаеш с Джанет, тя не е много по-възрастна от теб. Сигурно има доста общи неща помежду ви. А може и да обменим някои идеи?

Това бе първият път, когато Оуен я заговаряше, откакто Сам бе пристигнала в Кеймбридж преди около година. Досега си бяха разменяли само бележки, и то по строго професионални въпроси, и тя дори не бе сигурна дали Оуен изобщо я харесва.

Поканата му много я изненада. Зарадва се, че показанията й по случая не го бяха настроили враждебно спрямо нея. Оуен бе от старата школа и бе с доста консервативен подход. Работеше като полицейски лекар от почти трийсет години и бе виждал жертви на убийства още когато тя си е играела с кукли. Проблемът бе, че явно му е трудно да се приспособи към бързо променящия се свят.

— С удоволствие ще ви гостувам.

Оуен видимо се зарадва.

— Добре, чудесно. Ще ти се обадя следващата седмица да се уговорим.

Разговорът им бе прекъснат от приближаването на младо момиче. Беше на около двайсет и две години, слабо и симпатично, с дълга руса коса. Сам я бе забелязала в съда. Момичето заговори Сам: