Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 8

Сам заобиколи, за да застане пред мъртвеца, и чак сега видя лицето му. Беше бяло като платно, с полуотворени очи, взрени невиждащо напред. Устата му беше широко отворена и застинала в безмълвен писък. Голям нож с метална дръжка стърчеше от лявата страна на гърдите му, на около двайсетина сантиметра под рамото, извивайки ръката му неестествено нагоре, сякаш под ризата му имаше пъхната закачалка.

Сам постоя неподвижно за момент. Явно това бе убийство, но нещо в цялата сцена я озадачаваше.

— Готова ли сте, доктор Райън?

Нетърпеливият глас на съдебния пристав сепна Сам и тя започна с показанията си:

— Ако имахме случай на rigor mortis в такава напреднала фаза, би трябвало тялото да е вкочанено и изстинало. Но тялото на мъртвия бе все още топло и всъщност до момента на моето пристигане почти не бе започнало да изстива. Съдейки по това, аз заключих, че смъртта е настъпила сравнително скоро.

Алън я прекъсна:

— Колко „скоро“?

— Не е възможно да се каже с абсолютна точност, но аз бих допуснала не повече от два часа. Също така прегледах краката на мъртвия и не открих признаци на хипостаза… — Сам погледна към балкона, където седяха репортерите, и забеляза въпросителните погледи на неколцина от тях. — … тоест стичане на кръвта надолу след смъртта, дължащо се на гравитацията.

Журналистите отново започнаха да пишат. Алън проследи погледа й и се раздразни от това, което възприе като заиграване на Сам с пресата. Той продължи с въпросите си:

— В такъв случай, доктор Райън, как обяснявате наличието на rigor mortis?

Сам изчака за момент и хвърли поглед към бележките си, за да е сигурна, че обяснението й ще прозвучи ясно и точно.

— Това не беше rigor mortis. Е, поне не в истинския смисъл на понятието.

Алън се понадигна на мястото си с подновен интерес. Той познаваше добре Сам и си даваше сметка за професионалната й компетентност — дори с нетърпение очакваше да чуе показанията й.

— Това по-скоро беше едно състояние, наречено трупен спазъм. — Сам отново погледна към репортерите. — Мигновеното свиване на мускулите в момента на смъртта.

Алън отново привлече вниманието й към себе си:

— Знам много добре какво е трупен спазъм, доктор Райън, но през петнайсетте години, откакто съм в съда, никога не съм попадал на случай на трупен спазъм. Вие уверена ли сте в твърденията си?

— Напълно — отговори решително Сам.

— Всъщност няма ли течение в патологията, което да твърди, че такова състояние в действителност не съществува или че ако то съществува, се наблюдава само на бойното поле или при други подобни обстоятелства? — Този път той погледна към репортерите и с доволно изражение проследи как те записват всяка негова дума. — Но вие очевидно смятате, че такова състояние съществува в действителност?

— Да, така смятам.

— В такъв случай как според вас е умрял Андрю Стрингър?

Сам го погледна в лицето, за да види реакцията му, когато той чуе версията й.

— Самоубил се е. Аз смятам, че Андрю Стрингър сам е отнел живота си. Знаем колко важно е емоционалното състояние на човек в подобни обстоятелства. Също така знаем, че мъртвият се е намирал в състояние на изключителна емоционална нестабилност във връзка със скорошния годеж на бившата му приятелка, и също така знаем, че той е заплашвал да й отмъсти. Според мен точно това е било неговото отмъщение.