Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 7

Алън я погледна.

— Благодаря ви, доктор Райън. — Той погледна бележките си за момент, после надникна отново над малките си очила. — Полицейският лекар, доктор Оуен, е дал официалното си заключение, че поради напредналата фаза на rigor mortis, смъртта е настъпила между… — Сякаш забравил точните факти, той погледна отново бележките си и зачете: — … между шест и осем часа преди откриването на трупа. — Погледна Сам. — Виждам от вашия доклад, доктор Райън, че вие не сте напълно съгласна с установеното от доктор Оуен. Можете ли да разясните позицията си?

Алън се облегна и зачака отговора на Сам. Тя отвори папката с бележките си и започна да излага доводите си. Всъщност бележките не й бяха необходими: това бе един от онези случаи, които нямаше скоро да забрави. През петнайсетте години, в които бе работила като съдебен патолог, едва ли бе попадала на друг толкова странен и труден случай, какъвто бе загадката около смъртта на Андрю Стрингър.

От момента, в който пристигна на местопроизшествието, Сам бе усетила някакво напрежение сред екипа, занимаващ се с разследването. Като никога бе дошла бързо — нещо крайно необичайно за нея. Времето, за което успяваше да се яви на местопрестъплението, варираше значително — в зависимост от това кога е получила повикването, къде се е намирала в момента, какво е правила, къде е оставила ключовете за колата си и най-вече в коя част на графството бе открит трупът. Дори само пътуването до съответното място отнемаше понякога повече от час. Този път тя имаше късмет: тялото бе открито зад един от старите колежи, а дотам се стигаше съвсем бързо, особено рано сутрин. Въпреки че този път бе пристигнала навреме, всички пак бяха успели да се съберат преди нея и на местопрестъплението цареше обичайното вълнение и организиран хаос, без който не може да мине нито един случай на убийство. Униформени и цивилни полицаи тичаха напред-назад, полицаи от лабораторията, облечени в бели предпазни костюми, разнасяха съвсем прозаични и по-подозрителни на вид предмети в най-различни по големина найлонови торбички. Целият район бе осветен от мощни преносими прожектори, които придаваха на мястото почти сюрреалистичен вид.

Сам паркира на тревата зад колежа „Сейнт Стивънс“ и остави ключовете за колата на един неориентиран полицай, охраняващ главния вход, после прекоси стотината метра до стария мост зад колежа. Като стигна средата на моста, забеляза двама детективи да разговарят с няколко мъже в униформа на портиери. И двамата изглеждаха бледи и потресени и Сам предположи, че точно те са открили трупа. Като стигна до края на моста, тя зави наляво и измина на бегом чакълената пътека до библиотеката „Кромуел“, където полицаите бяха разпънали предпазен навес.

В първия момент си помисли, че това е някаква странна шега, но физиономиите на Фармър и Адамс й подсказаха, че греши. Убитият седеше изправен на дървена пейка, а тялото и лицето му бяха леко извърнати на една страна. Тънка вадичка кръв се бе стекла под пейката, образувайки локва в краката на жертвата.