Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 24

— Извинявай за снощи. Останах да нощувам при един приятел и пейджърът ми нещо не е сработил. — Той откачи пейджъра от колана си и го размаха пред Сам, опитвайки се да я убеди в теорията си. — Лоша работа.

Сам изобщо не се впечатли от представлението.

— Мислех, че си започнал да губиш обонянието си, не слуха.

— Мога аз да поема тази аутопсия, ако искаш, а ти да си свършиш другата работа.

Сам не искаше и да чуе.

— Не, няма да стане, Тревър. Аз ще направя аутопсията, а ти свърши другата работа.

Тревър кимна неохотно.

— Къде са го открили?

— Гробището на църквата „Сейнт Мери“, Нортуик.

— Мъртвец в гробище, каква изненада. Смъртта естествена ли е била?

— В този случай няма нищо естествено. Удушен и мъртъв от няколко седмици.

— Нещо друго?

— Нищо особено. Беше гол и дрехите му липсваха, както и документи за самоличност. Така че нямаме ни най-малка представа кой е.

— Някакви стари рани, татуировки?

Сам поклати глава:

— Нищо очевидно. Но отпред на тялото имаше срязване със странна форма. Нещо като обърнат наопаки кръст.

— Гол мъж в гробище с изрязан кръст на тялото. Доста шантаво ми звучи. В колко часа е аутопсията?

— В десет.

— Наистина ли? Ами не е зле да побързаш тогава, защото вече минава десет.

Сам погледна часовника си, скочи и хукна към вратата.

— По дяволите!

Докато отваряше вратата, погледна назад към Тревър, който небрежно преглеждаше листовете по бюрото й.

— И не забравяй да поемеш задачите ми за днес. Всичките!

Той кимна и вдигна ръка успокоително. Сам не бе убедена.

— Лошо ти се пише, ако се издъниш.

Тревър премигна и вдигна ръце, сякаш да се предпази от удар. Сам се усмихна, поклати глава и затвори вратата зад себе си.

Пътят до моргата, която се намираше в мазето на болницата, не бе никак дълъг. Бързо спускане с асансьора, следвано от кратка разходка, общо не повече от пет минути. Днес обаче се оказа, че асансьорът е заседнал на шестия етаж, и след като няколко пъти натисна безрезултатно копчето за извикване, Сам се отказа да чака и хукна по стъпалата, прескачайки ги през едно.

Щом наближи мазето, усети мириса, идващ откъм моргата. Въпреки модерната вентилационна система, зловонието някак успяваше да избяга и да се понесе бавно към първия етаж на болницата. Честно казано, от болницата бяха направили всичко възможно, но продължаваше да се разнася неприятният мирис на разлагаща се плът.

Най-после Сам пристигна в моргата с петнайсет минути закъснение, изпотена и зачервена. Бързо се преоблече в зелената хирургическа престилка, изми грижливо ръцете си и си сложи гумените ръкавици. Влезе в залата за дисекции, която вече бе пълна с хора: полицаи от лабораторията, детективи, господин Палмър, съдебният следовател — всички очакваха появата й.

Моргата в болницата „Парк“ бе винаги ярко осветена. Светлината от мощните лампи на тавана се отразяваше от облицованите с бели плочки стени и под и така в помещението ставаше още по-светло. Сам забеляза, че старши детектив Фармър, която стоеше заедно с Адамс, я изгледа неодобрително и демонстративно погледна часовника си. Сам не й обърна внимание, а погледна Фред Дейл — лаборанта към моргата.