Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 22

— Благодаря, Джийн, спасяваш ми живота. Умирах за кофеин.

Джийн знаеше, че всякакво поучение по въпроса би било безполезно, така че просто въздъхна и поклати глава. Харесваше Сам и изпитваше нужда да я защитава. За пръв път работеше за жена и въпреки постоянните опити на Сам да я промени, тя изпълняваше задълженията си с удоволствие.

Двете заедно влязоха в кабинета — голяма стая, осеяна с картини и саксии с цветя, които създаваха уютна атмосфера. Кабинетът на Сам в болницата бе пълна противоположност на сивия клиничен офис в моргата, който не бе по-приятен от затворническа килия. В дъното на кабинета, зад бюрото, имаше голям прозорец, който гледаше към задния двор на болницата и съответно — към моргата. Така можеше да държи под око какво става и там.

Щом Сам стигна до бюрото си, Джийн започна с въпросите:

— И какво, пак са те викали на оглед през нощта? Не беше ли ред на доктор Стюърт?

— Беше. Да си виждала Тревър тази сутрин? — Гласът й звучеше съвсем нехайно, което често дразнеше Джийн, сякаш Сам не можеше да се концентрира върху настоящето, а се е отнесла някъде другаде.

— Не, не мисля, че доктор Стюърт се е появил. Сигурно още спи.

Сам погледна купчината неотворени писма и доклади, които трябваше да попълни и които бяха осеяли бюрото й. Набързо ги прехвърли, търсейки нещо ново или необичайно, което да събуди интереса й. Нямаше нищо. Задоволи любопитството си и се съсредоточи върху разговора с Джийн.

— Сигурно. Но къде ли?

Джийн, която бе наясно с похожденията на Тревър, направи съвсем разумно предположение:

— Аз бих проверила първо в женските общежития. Обикновено се оказва там, когато никой не може да го намери.

Сам се усмихна.

— Джийн, какво намекваш?

— Нищо не намеквам, излагам факти. Мъж на средна възраст. Не разбирам с какво толкова се харесва на момичетата.

Сам се развесели. Джийн сигурно бе най-прямият човек, когото познаваше, и въпреки че сигурно също намираше Тревър привлекателен, искрено се възмущаваше от поведението му.

Джийн продължи по същество:

— Къде са намерили трупа?

— В гробището при църквата „Сейнт Мери“.

— В Нортуик?

— Да, знаеш ли го?

— Там съм се венчавала.

— Значи това не е първото зло, случило се там.

Джийн се намръщи, но като видя закачливото изражение на Сам, бързо се успокои и се усмихна.

— Има куп съобщения за теб.

Сам се отпусна на стола и изпи последната глътка от кафето си. Джийн отвори кафявия тефтер, в който записваше всички съобщения, срещи и ангажименти на Сам, и започна:

— Сестра ти се обади. Днес е рожденият ден на майка ти и тя очаква да ги посетиш довечера, но първо се обади да кажеш към колко часа да те очакват.

— О, боже, кога мина една година?

— Поръчах букет цветя с надпис „С много любов в този щастлив ден“ и тази сутрин трябва да й го занесат.