Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 23

Сам дръпна ръце от лицето си и погледна Джийн с видимо облекчение.

— Благодаря, Джийн, как можах да забравя!

— Много си заета. Сметката е на бюрото ти, предпочитат плащането да стане по-скоро. Реших, че нищо не е прекалено добро за майка ти.

Сам взе сметката, погледна я и се ококори, като видя сумата.

Джийн продължи:

— Случаят „Мърфи“ е стигнал до…

— Пак ли „Мърфи“? — прекъсна я Сам. — Не беше ли приключен?

— Очевидно не, така че трябва да си готова да дадеш показания през Кралския съд.

— Кой?

— Мисля, че в Норич. — Джийн запрелиства бележника, търсейки потвърждение на последните си думи. — Да, точно така, в Норич.

— Кой е адвокат на защитата?

Джийн отново запрелиства бележника.

— Господин Аткинсън.

— О, пак ще слушам префърцунения му аристократичен акцент — изимитира го Сам. — Той ме мрази. Ще ме държи на свидетелската скамейка часове наред. Най-добре извади папката, за да се подготвя. Нещо друго?

— Господин Чеймбърс от „Уолтър, Чеймбърс и Пилкингтън“ иска среща във връзка с обжалването възможно най-скоро. Делото на клиента им ще се гледа в края на месеца и те искат да се уверят, че няма да възникнат противоречия по основните положения.

— Има си хас! Чудя се защо изобщо съм станала патолог. Много по-лесно щеше да ми е, ако бях адвокат: щях да прекарвам също толкова време в съда.

Преди Джийн да успее да довърши списъка с обажданията, ги прекъсна кратко рязко почукване на вратата. Двете жени вдигнаха глави и видяха усмихнатото лице на Тревър да надниква в стаята.

— Чувам, че съм ти длъжник.

Той влезе в стаята уверено и решително, както винаги. Въпреки че бе относително нисък, бе слаб, привлекателен и изглеждаше много по-млад от 40-те години, на които беше. Бе един от онези мъже, които жените намират за неустоимо привлекателни, и той го осъзнаваше. Не пропускаше да се възползва от това, като полагаше изключителни грижи за външния си вид — от върха на обувките си „Гучи“ до последното зализано косъмче на модерно подстриганата си коса. Единствената жена, която не бе проявила никакви признаци, че се поддава на чара му обаче, бе Джийн Кар и днешният ден не бе изключение. Тя го изгледа враждебно и се обърна към Сам:

— Ще ви кажа останалите съобщения по-късно, доктор Райън. — Отново изгледа Тревър Стюърт. — Ако не сте прекалено уморена.

Напусна стаята с ледено изражение, но Тревър не се смути ни най-малко.

— Приятен ден, Джийн. Случайно да можеш да ми намериш едно кафе?

Наглостта му накара Джийн да ахне в първия момент, но после бързо се овладя и отговори учтиво, стараейки се хладината да проличи в тона й:

— Ще видя дали мога да направя нещо по въпроса.

Чак когато тя излезе, Тревър се обърна към Сам:

— Кралицата майка напуска сцената. Дали няма да ми сипе нещо в кафето, а?

— Бром най-вероятно. Дойде да ми поднесеш извиненията си ли?

Тревър се усмихна и седна, без да е поканен, на стола срещу бюрото й. Харесваше Сам и се чувстваше привлечен към нея още от момента на пристигането й. Смяташе, че и тя го харесва — определено флиртуваше с него, особено с очи — но не бе сигурен дали това е белег за сериозни намерения от нейна страна, или тя просто играеше неговата игра. Въпреки че тези съмнения му помагаха да поддържа отношенията помежду им строго професионални, не спираше да дебне за възможност за сближаване.