Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 25

— Всичко готово ли е, Фред?

Той работеше със Сам още от постъпването й в „Парк“ преди година и тя напълно му се доверяваше. Беше прецизен, бърз, много лоялен и сякаш винаги отгатваше следващата й стъпка при всяка аутопсия, която правеха заедно. Гигант с нежно сърце — висок метър и осемдесет и пет по чорапи, с голямо обло лице, на което неизменно грееше усмивка. Освен това имаше естествен талант да разсмива и невероятно чувство за хумор, което ободряваше дори и най-потискащата атмосфера, която определено не бе рядкост в моргата. Макар че бе по-млад от Сам, той изглеждаше по-стар с няколко години. Беше бивш сержант от Кралската армия, получил лошо нараняване на крака по време на един уличен бунт в Белфаст, при който неколцина от колегите му загубили живота си. Нараняването го бе оставило с леко, но неизлечимо накуцване и бе поставило преждевременен край на кариерата му. След като прекарал известно време на улицата, където продавал вестници и списания, той сменил няколко цивилни служби, преди да постъпи в „Парк“. Тук бе намерил някакъв покой, заобиколен от смъртта, и Сам бе забелязала, че в пълен контраст с грубоватата му външност, той се отнася нежно и почти благоговейно с телата на мъртъвците. Може би връзката му с проблемите в Северна Ирландия бе причината Сам да го чувства толкова близък, а и той я възприемаше по същия начин, макар никога да не го бяха коментирали.

Сам отиде до дългия черен найлонов чувал върху стоманената маса, в който бе тялото. Кимна на Фред, който започна да отваря ципа на чувала, бавно разкривайки разлагащото се вътре тяло. Фотографът от лабораторията веднага се приближи и започна първата от сериите снимки, които щеше да направи по време на аутопсията. Фред внимателно завъртя тялото на една страна, Сам издърпа найлоновия чувал и го подаде на един от полицаите от лабораторията, който го сгъна и прибра в торба за съхранение на веществени доказателства. Сам и Фред се отдръпнаха назад, а рентгенологът направи рентгенови снимки на различните части на трупа, след което се зае с подробен преглед на скелета, търсейки незабележими счупвания, чужди тела и рани.

Тялото — или поне това, което бе останало от него — сега лежеше почерняло и голо на масата. Фред намести главата върху извито дървено блокче и отстрани найлоновите торби, покриващи дланите и ходилата. Дланта, която бе спасена от зъбите на кучето на клисаря, лежеше в найлонова торба до тялото. Фред внимателно извади и нея и грижливо я намести до китката. Аутопсията нямаше да е никак лесна заради напредналата степен на разлагане, която затрудняваше откриването на евентуалните следи и белези. Сам започна да описва на глас действията си за описа, който се правеше.