Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 20

Колин усещаше, че се дразни все повече. Това чувство не му харесваше, защото той държеше да излъчва спокойствие и увереност.

— Ние ще се погрижим за това, доктор Райън, не се безпокойте.

Сам не бе сигурна дали заради тона му, или заради това колко рязко й отговори той, но осъзна, че го е засегнала.

— Май се опитвам на краставичар краставици да продавам, а, Колин?

Той кимна леко, но не отговори. Сам отново насочи вниманието си към трупа. Червеите се бяха настанили навсякъде и тялото сякаш мърдаше заради постоянните им движения напред-назад под това, което бе останало от кожата. Една муха обикновено снася по триста яйца, а на този труп вече бяха кацали стотици мухи.

— Искам проби от червеите да се вземат още тук. Извикан ли е ентомолог?

— Опитваме да се свържем, но засега ни е трудно да открием някого.

— Ще възрази ли някой, ако аз взема няколко за проба?

Колин поклати глава:

— Ще ти донеса формалин.

Пробите щяха да бъдат важни, ако изобщо имаше шанс да се установи с някаква точност кога е настъпила смъртта. Противно на общоприетото мнение, установяването на часа на смъртта бе доста неточна наука и Сам щеше да се нуждае от всяко възможно свидетелство, дори и във формата на червеи и насекоми. Бръкна в чантата си и извади малко бурканче за проби. Издърпа няколко малки бели червея от тялото и ги пусна в буркана, след което го затвори и го подаде на един от полицаите от лабораторията.

Колин бързо се върна с втори буркан, в който имаше формалин. Наведе се и издърпа още няколко червея от тялото, после ги пусна в буркана, където те веднага потънаха на дъното. Сам извади термометър от чантата си, разтърси го и го пъхна в купчината червеи около врата на мъртвеца, за да установи температурата, при която се бяха развили червеите. Колкото по-ниска бе температурата, толкова по-бавно се размножаваха те, и обратно — колкото по-висока бе температурата, толкова по-бързо се умножаваха червеите. Дори и тази информация щеше да е от някаква полза.

Когато приключи с температурата, Сам помоли Колин внимателно да завърти тялото на една страна. Той се справи бързо и професионално, стараейки се да причини възможно най-малко вреда на останките. Сам бързо огледа гърба на жертвата, видя, че там няма други наранявания, и трупът бе върнат в първоначалното му положение. Тя погледна часовника си и се изправи.

— Първоначалният оглед е приключен в един и петдесет и осем.

Фармър и Адамс погледнаха часовниците си и кимнаха.

— Аутопсия утре в десет, ако вие сте съгласни?

Те отново кимнаха.

— Добре, ще се видим тогава.

Сам тръгна по пътеката към изхода от гробището, следвана от Фармър и Адамс. Фармър заговори първа:

— Какво можеш да ни кажеш?

— Почти нищо повече от това, което вече знаете. Бил е удушен, със сигурност има и други рани по тялото и ръцете. Но дали те са причинени от убиеца, или са резултат от дългия престой на открито, няма да знаем, докато не го почистят в моргата. Дрехите му намерени ли са?

— Не, не още, но продължаваме да ги търсим. Мислиш ли, че убийството може да е свързано със сексуално насилие — заради голотата?