Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 135

Адамс се намеси:

— Не каза ли, че е умряла в клуба на Бърд?

— Да, но са я захвърлили в онази тоалетна.

Един сержант влезе в стаята и подаде на Адамс лист хартия.

— Според нашата информация дъщеря ти е умряла от свръхдоза. Заключението на съдебния лекар е било, че смъртта й е резултат на нещастен случай. Никой не я е убил.

— Може да не са забили нож в сърцето й и да не са я простреляли, но въпреки това я убиха. Вие не я познавахте, нали? Тя бе най-сладкото същество, което сте виждали.

— Според този доклад дъщеря ти е била осъдена за кражба, грабеж, упражняване на насилие и проституция. Джеймс изобщо не е продавал наркотици на дъщеря ти. А Бърд и Франсис са се опитали да й помогнат, знаели са, че е зле, но когато пристигнала линейката, тя била избягала през прозореца. Опитали се да я намерят, търсили къде ли не. Били са много разстроени от случилото се.

Оуен изобщо не го слушаше.

— Лъжи, лъжи, само лъжи. И вие участвате.

— В какво участваме?

— В заговора. Знаете ли какво каза съдебният лекар, когато потвърди смъртта й? „Трагична загуба на един млад живот.“ Трагична, трагична. Ще ви покажа кое е трагично. — Той издърпа ръкава на ризата си и им показа ръката си. Имаше безброй следи от убождания с игла, каквито се срещат при наркоманите. — И аз съм пристрастен като нея. Само така мога да се справя, само така мога да прогоня спомените, които ме разкъсват. Ето това причинява трагичната загуба на един млад живот на близките, просто ги съсипва. Може би щях да се справя, ако някой беше наказан, но не би. Джеймс остана на свобода, съдът не призна вината му. Франсис дори не бе подведена под отговорност. Беше един голям заговор нещата да се потулят, защото някои хора не искаха нищо да помрачи скъпоценната им репутация.

— Кои хора, доктор Оуен?

— Оставям на вас да откриете кои. Вие не можете да хванете и простуда, камо ли престъпник. Трябваше да се направи нещо и аз реших да се заема.

— Но помисли ли за хората, които са обичали Марк и Франсис? Те заслужавали ли са страданието, което ти им причини?

Оуен бе невъзмутим.

— Разбира се. И те са виновни, нали те са ги възпитавали. Дано се пържат в ада!

— Ами жена ти — Джанет? Кой ще й остане сега, когато ти отидеш в затвора?

— Какво значение има? И двамата сме мъртви от деня, в който Клер умря. Не можете да ни причините нищо. Имахте късмет, че убих само трима. Плановете ми бяха за много повече.

Адамс го изгледа изпитателно.

— Ние сме открили само два трупа. Кой е третият?

— Вие ще трябва да го намерите.

Инспекторът усети как побеснява.

— Има ли трети труп или още не? Какво, по дяволите, си наумил?

Оуен се усмихна доволно.

— По-късно. Ще ви кажа по-късно.

Джени напрегнато се взираше в окуляра на микроскопа си. После вдигна глава и извика на Марша:

— Открих съответствие между нишките от телата и тези от сакото.

Марша погледна приятелката си, която седеше до едно тъмно вълнено сако с шарка на рибена кост.

— Мисля, каза, че нишките не са същите като тези от сакото на Оуен.

— Не са от сакото на Оуен. Това сако не е негово.