Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 133

Фармър заговори:

— Започваме разпит относно убийствата на Марк Джеймс и Франсис Първис. Предполагам, че можете да ни помогнете с информация за тях.

Оуен продължи да мълчи още известно време, оглеждайки лицата на двамата полицаи.

— Ако ме питате дали аз съм ги убил и после съм направил разрезите на телата им, да, аз го направих. — Той се усмихна право към камерата. — И още нещо. Изобщо не съжалявам за стореното.

Господин Робъртсън, адвокатът му, се наведе към него и му прошепна:

— Осъзнаваш ли значението на признанието, което правиш?

— О, да, напълно. Мисля, че е време за истината, не е ли така? — отвърна той.

Сам стоеше пред спешното отделение на болницата „Парк“, където бяха приели Джанет. Тревър Стюърт дойде при нея. Тя се зарадва да го види и дори — за своя изненада — го прегърна силно. После двамата седнаха един до друг и тя му описа ситуацията. За пръв път, откакто се познаваха, Тревър не остроумничеше, а слушаше внимателно и попиваше всяка нейна дума. Когато тя завърши, той я хвана за ръка.

— Мисля, че поне разбирам мотивите му.

Сам се изненада.

— Но защо не си ми казал досега?

— Не ми изглеждаше свързано с разследването, поне не досега.

Тя го изчака да продължи.

— Мисля, че е заради дъщеря му — Клер.

— Тя не е ли умряла при нещастен случай?

— Ами и така може да се каже. Свръхдоза наркотици на някакъв купон.

— Преди колко време е станало това?

— Преди три години. Но Клер не е била невинната душа, за каквато Оуен я представя. Всъщност постоянно е създавала проблеми. Замесила се с неподходяща компания, започнала да взема наркотици, да краде — дори и от родителите си, за да си осигурява пари за дрога. Не знам как са се оправяли с нея. Мисля, че Джанет си е давала сметка какво става, но Ричард не е искал да чуе и дума против дъщеря си. Приел смъртта на Клер като много тежък удар. Джанет направила каквото могла, тя е силната личност в тяхното семейство, но мина цяла година, преди той да се върне на работа. Мисля, че всъщност така и не се е възстановил напълно. В скръбта си открил Бог и станал нещо като „прероден“ християнин.

— Имат ли други деца?

— Не. Клер е била единственото им дете.

— Къде е било онова парти?

— Доколкото си спомням, в някакъв местен клуб.

— Да не би да е бил клубът на Бърд?

— Да, всъщност точно там.

Лабораторията на Марша бе пълна с дрехите и другите дреболии, иззети от дома на Оуен. Всяко нещо бе опаковано поотделно, с индивидуален етикет, и сега чакаше реда си да бъде внимателно огледано от специалистите. Няколко човека събираха нишките, полепнали по дрехите, други ги поставяха на плаки и започваха да ги оглеждат с микроскопите. Всички знаеха, че работата ще отнеме много време, но това не помрачаваше ентусиазма им да не пропуснат нищо.

Когато Джанет се появи, готова да си тръгне, Тревър си беше отишъл и Сам чакаше сама. Лекарите бяха настояли да я задържат в болницата за през нощта, но тя бе успяла да ги убеди, че в момента съпругът й се нуждае от повече грижи, отколкото тя самата, и им обеща да се върне, ако отново усети, че може да припадне.