Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 137

Дежурният полицай се доближи, за да дръпне инспектора настрани, но Фармър го спря и точно в този момент Оуен повърна върху панталона и обувките на Адамс.

Сам още чакаше отвън в колата. Погледна часовника си — чакаше Джанет от половин час и вече й писваше да слуша радиото. Опита се да телефонира на Марша, за да научи как напредва работата в лабораторията, но се оказа, че батерията на мобилния й телефон е изтощена, а в себе си нямаше зарядно устройство. Слезе от колата и тръгна към кабинета. Една приятна на вид жена на средна възраст седеше на бюрото в приемната.

— Извинете, търся доктор Оуен.

Жената й се усмихна.

— Страхувам се, че я изпуснахте. Тръгна си преди двайсетина минути.

Сам не можа да скрие изненадата си.

— Но аз я чакам в колата си точно отпред вече половин час. Щях да я видя, ако беше излязла.

— Тя мина през задния вход, каза, че трябва да свърши нещо спешно.

— Къде е кабинетът й?

Жената посочи синята врата в дъното на коридора.

— Ей там е, но не…

Преди тя да успее да завърши изречението си, Сам вече бе в кабинета. На масата бяха разхвърляни няколко шишенца тубарин, две от които — празни. Скрийнсейвърът на компютъра се бе включил и не се виждаше точно какъв документ е отворен. Сам побутна мишката и нужната информация се появи на екрана. Най-отгоре се виждаше едно име — Малкълм Първис, следвано от адреса му и всички подробности, които един убиец би искал да знае. Имаше дори и снимка на Първис. Сам го разпозна — беше го срещнала в моргата. Несъмнено останалите планирани жертви бяха в същия файл. Изтича навън към приемната. Жената там говореше с някого по телефона. Сам я изгледа ядосано.

— На кого се обаждате?

Жената изглеждаше изплашена и отвърна смутено:

— На полицията.

Сам грабна слушалката от ръката й, при което жената отскочи назад и изпищя. Извика в слушалката:

— Запишете веднага следното. Казвам се доктор Саманта Райън. Аз съм съдебният патолог от болницата „Парк“. Свържете се със старши детектив Хариет Фармър и й кажете, че Джанет Оуен също е замесена в убийствата и че в момента се е отправила към Малкълм Първис… Да, да, тя знае адреса му. За бога, действайте по-бързо, кажете й, че ще се срещнем пред къщата. — Затръшна слушалката, извини се набързо на секретарката, която се бе отдалечила на безопасно разстояние, и изтича навън.

На Джанет й отне повече време, отколкото бе предполагала, за да стигне до къщата на Първис. По пътя правеха някакъв ремонт, а и таксито, което бе извикала по телефона, се забави доста. Плати на шофьора и пресече улицата към къщата, стиснала здраво черната си лекарска чанта в ръка. Не обърна никакво внимание на главния вход, а тръгна направо към задната врата. Изкачи няколкото стъпала до вратата на кухнята и почука. Не последва отговор. Натисна дръжката. Доволна, установи, че вратата не е заключена, и влезе вътре.

Тръгна бавно по коридора, като се ослушваше внимателно за някакви признаци, че жертвата й е в дома си. Стигна до телефона в антрето и изтръгна кабела му от стената, после се наведе и извади една спринцовка и бяло въженце от чантата си. Обикновено не използваше точно такова въже, това бе от щората в дневната им, но все едно, щеше да свърши работа, достатъчно здраво бе. Къщата изглеждаше пуста и почти изпразнена от мебели. Джанет бавно влезе в дневната. Впечатли се колко просторна и оригинално обзаведена бе и се възхити от вкуса на домакините. В този момент дочу някакви странни скърцащи звуци, нещо като прибягваща напред-назад мишка. Огледа се и реши, че шумът идва от старото бяло канапе, което изглеждаше напълно не на място на фона на останалите мебели в стаята. Върху страничната облегалка на канапето се виждаха да стърчат два крака по чорапи.