Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 134

Сам бе паркирала колата си точно пред спешното отделение, на служебния паркинг. Настани Джанет да седне и подкара към полицейското управление. Недоумяваше какво да каже, за да я успокои. Настана неловка тишина. Джанет проговори първа:

— Знаех, че е болен, от известно време беше различен. Така и не се съвзе след смъртта на дъщеря ни. Тя умря от свръхдоза наркотик преди няколко години, ако не знаеш. Но никога не съм си представяла, че може да… убие някого. Все още не вярвам, че е способен на подобно нещо. Той е толкова добродушен. Ти го познаваш, Сам, знаеш, че не може да го е извършил.

— Мисля, че уликите срещу него са доста сериозни. Не си ли забелязала нещо особено?

— Не, той ми бе забранил да влизам в кабинета му. Казваше, че иска да си има свое място. Не ме пускаше дори да обирам праха.

— Сещаш ли се за нещо, което може да му помогне, да обясни психическото му състояние по време на убийствата?

— Той си водеше дневник. Дали може да е от полза?

— Възможно е. Къде се намира?

— В сейфа му в лекарския кабинет.

— Дали е още там?

— Освен ако полицаите не са го претърсили вече.

— Имаш ли нещо против да отидем и да го потърсим?

— Не, ако ще помогне. Убедена съм, че той е болен човек, не го е направил от злоба. Ако онези хора не бяха осигурявали на Клер проклетите наркотици, тя щеше да е още жива и аз може би щях вече да съм баба.

Сам се опита да прояви съчувствие, но си спомни вида на тялото на Франсис и болката в очите на баща й, когато го бе срещнала в моргата. Трудно й беше да прояви искрено съчувствие или разбиране към извършеното от Оуен.

— Искам да те помоля само за едно. Може ли да вляза сама? Знам къде се намира. Няма да се бавя повече от няколко минути, но предпочитам аз да съобщя новината на персонала. Достатъчно ще се разстроят, когато пристигнат полицейските коли. По-добре да го чуят от мен.

Сам кимна в съгласие. След няколко минути вече бяха спрели пред кабинета на Оуен и Джанет изчезна вътре.

Фармър продължаваше разпита. Пред монитора в стаята на детективите вече се бе събрала тълпа, но в обичайно шумното помещение цареше тишина. Инспекторката се облегна на стола си. Не бе очаквала признанието да дойде толкова лесно и се надяваше останалата част от разпита да премине също толкова гладко.

— Защо ги уби?

Оуен бе спокоен и се владееше напълно.

— Не беше убийство, беше по-скоро екзекуция, божествено наказание. Те убиха дъщеря ми.

— Как?

— С наркотици. Даваха й наркотици. Тя умря в клуба на Бърд от свръхдоза. Той е знаел колко зле е тя, но я е оставил да умре.

— А какво са сторили Марк и Франсис?

— Те са я завели там, те са й давали наркотиците — колкото е искала. Нали е имала пари, само това ги е интересувало. Тя бе прекрасна дъщеря, докато не попадна в техните ръце. Правили са го от злоба и поквара.

— Франсис Първис не бе злобна и покварена.

— О, беше и още как. Тя бе най-лошата от всички. Клер изобщо не разбираше що за хора са те. Сводници, проститутки, пласьори. Те я доведоха дотам. Знаете ли къде намериха тялото й? В една кабинка на някаква обществена тоалетна.