Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 131

Адамс извика на двамата униформени полицаи, които го бяха последвали в градината:

— Донесете вода, бързо изгасете този огън!

Двамата хукнаха към кухнята, а Сам и Марша се опитаха да спасят колкото се може повече папки, като ги издърпваха настрани и тъпчеха с крака, за да изгасят плъзналите пламъци.

Най-после единият полицай се върна с маркуч и започна да облива огъня. Адамс издърпа Оуен да се изправи и го бутна към Фармър, която се появи в градината откъм задната врата на къщата.

Тя го прониза с поглед.

— Доктор Ричард Оуен, арестувам ви като заподозрян в убийството на Марк Джеймс и Франсис Първис. Не сте длъжен да…

Оуен се наведе рязко напред и доближи лицето си до това на Фармър.

— Докажете го!

Тя не трепна изобщо, а продължи да го гледа право в очите и довърши изреждането на правата му, после направи знак на двама униформени полицаи да го отведат в колата.

Огънят бе изгасен и междувременно бе пристигнал екип от лабораторията, който трябваше да претърси цялата къща. Сам и Марша внимателно преравяха овъглените останки от папките в огъня, опитвайки се да открият още нещо, което може да помогне за доказване вината на вече бившия полицейски лекар. Марша намери няколко листа от бръшлян и ги показа на Сам, която разпозна вида им, преди да ги приберат в малък кафяв плик. Приятелката й намери няколко метални копчета, които биха могли да са от женско сако, както и малко парче черен плат. От папките, които бяха успели да извадят от огъня, само две можеха да се използват. Том и Сам ги прегледаха внимателно, но обгорената, почерняла хартия се разпадаше и при най-лек досег.

— Виж тук, това сигурно са били следващите му жертви.

Тя се взря невярващо в папките.

— Месторабота, къде прекарват свободното си време, по кои улици минават — промълви Адамс. — Отбелязано е дори в кои магазини са пазарували. Подготвял се е като професионален терорист.

Взе папката от ръцете му и погледна снимките.

— Колко ли сме загубили в огъня?

— Няма значение. Важното е, че сега вече са в безопасност. Той никога няма да излезе на свобода.

— Но защо? Защо човек като Ричард Оуен се превръща в убиец маниак?

— Очевидно е обмислял всичко от дълго време. Не съм виждал по-задълбочена подготовка за убийство през живота си.

Фармър се приближи до тях, взе папката от ръцете на Сам и я подаде на Адамс.

— Браво, Том!

— Не е моя заслугата. Трябва да благодариш на доктор Райън. Тя донесе пробите от боята, по които направихме съпоставката, не аз.

Фармър погледна Сам, после пак Адамс.

— Остави ни за малко насаме, ако обичаш, Том.

Адамс се отдалечи и застана до Марша, която все още ровеше в останките от огъня, надявайки се да открие нещо. Щом останаха сами, Фармър рече:

— Какво ти казах за намесата в разследването?

— Не съм имала намерение да се меся, просто обстоятелствата се стекоха така. Предадох информацията веднага щом се сдобих с нея. Не виждам какво друго бих могла да сторя. Ако искаш да направиш официално оплакване, твоя си работа.

— О, не! Не съм чак такава глупачка. Нали така целият свят ще научи, че ти си разрешила случая и аз ще стана за посмешище. Оуен ще бъде заключен в някоя психиатрична болница до края на живота си, а това ще си остане нашата малка тайна. Мисля, че тази развръзка ще удовлетвори всички засегнати.