Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 130

— Ти ме предаде, Хариет, ти предаде полицията и още по-лошо — предаде самата себе си. Наистина нямам друг…

Рязкото почукване на вратата го прекъсна насред изречението. Той се опита да нареди на натрапника да изчака отвън, но бе прекалено късно. Адамс вече бе влязъл.

— Извинете, сър, но имаме напредък по случая. — Том погледна Фармър. — Стърготините от боя, които открихте, госпожо… ами оказа се, че съвпадат напълно. Били сте права през цялото време, убиецът е Ричард Оуен.

Тя бе не по-малко изненадана от Уърдс от това съобщение, но се опита да потисне реакцията си. Сега бе ред на Уърдс да се смути.

— За полицейския лекар ли говорите?

Адамс се обърна към него:

— Да, сър.

— Боже господи! Та аз вечерях с него и жена му в събота! Сигурен ли сте?

— Да, сър, напълно сигурен.

Уърдс се върна при бюрото си и седна.

— Май ще имаш възможност да се реабилитираш. Отивай и се заемай за работа и не забравяй да ме информираш своевременно. Може да получа удар, докато ви чакам тук.

Фармър кимна и тръгна към вратата, която Адамс й отвори. Тя го погледна въпросително, докато минаваше покрай него. Обикновено не я биваше по благодарностите, но сега едва изчака двамата да се отдалечат от кабинета на Уърдс.

— Ти си страхотен, направо невероятен. Спаси ми кожата, по дяволите!

— Всичко влиза в обслужването.

Двамата си размениха иронични усмивки и бързо се отправиха към паркинга.

Сам и Марша чакаха отвън, когато пристигнаха Фармър и Адамс, придружени от десетина униформени полицаи. Бяха чули сирените на полицейските коли още преди пет минути и Оуен вероятно също ги бе чул. Пушекът, който двете жени видяха да се носи над къщата, подсилваше усещането за неотложност. Сам едва се сдържаше да не влети в къщата и да го спре, преди да е унищожил всички доказателства. Но вече бе изпитала ужаса от директния сблъсък с него и нямаше намерение пак да се изправя сама насреща му. Можеше този път да не извади такъв късмет.

Полицейските коли спряха със свирене на спирачките пред дома на Оуен и полицаите наизскачаха на тротоара. Налетяха към къщата като ято птици, явно направлявани от указанията, които получаваха в слушалките си. Двама отцепиха алеята, няколко други заобиколиха отзад, а неколцина се отправиха към входната врата и я разбиха с хидравличен таран. Адамс и Фармър също изскочиха от колата си, а Сам и Марша хукнаха след тях. Те изтичаха към вратичката, която водеше към задния двор — оказа се залостена. Два силни ритника на Адамс обаче бяха достатъчни тя да се откачи от пантите и да им осигури пряк път към Оуен.

Адамс изтича към него в момента, когато той хвърляше отчаяно последните папки в средата на огъня. Инспекторът се хвърли отгоре му и го събори на земята, издърпа ръцете му отзад и му сложи белезници.

Оуен се засмя и изпищя истерично:

— Закъсняхте! Закъсняхте много!