Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 128

Огънят гореше добре, когато Оуен се върна при него. Носеше в ръце купчината досиета, бележки и снимки. Сега и бръшлянът се бе разгорял. Пусна всичко, което носеше, в огъня и започна да разрива жарта с дълга пръчка, опитвайки се да ускори запалването на документите. Припукването и съскането на пламъците му подейства много успокояващо, но за него това бе и като пречистване. Взе една от папките, която бе паднала встрани от пламъците, и разгледа съдържанието й.

Спомняше си този човек — Майкъл Кемп, Денинг Лейн 64, Кеймбридж, 43-годишен, строителен предприемач. Живееше с жена си и единия си син. Другият му син учеше в колеж в Нотингам. Имаше две коли — стар син форд пикап с регистрационен номер LLD453E и черно БМВ тройка с регистрационен номер М256 PDR. Задържа поглед върху бележките още минута, после хвърли папката в огъня. Тя пламна почти веднага. Краищата й почерняха и се извиха навътре, после избухнаха в пламъци. Тези папки вече не му трябваха, но ги чувстваше като стари приятели — познаваше ги добре и те му действаха успокояващо. Бе прекарал толкова време да събира информацията в тях, после да изчита отново и отново всяка подробност, че всички тези факти се бяха превърнали в част от самия него. Щяха да му липсват, но вече не му трябваха.

Хвърли последен изпитателен поглед в огледалото, приглади сакото си, намести няколко непокорни кичура зад ухото си, после бързо излезе от дамската тоалетна и тръгна към кабинета на шефа си. Въпреки че винаги се стараеше да изглежда елегантна, обикновено не се захласваше чак толкова по външността си. Но сега знаеше, че под въпрос стои не само постът й като шеф на разследванията, но и кариерата й изобщо.

Голямата черна табелка с надпис ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР МАРК УЪРДС заемаше почти една трета от вратата и потвърждаваше, че Фармър е пристигнала където трябва. Почуди се заядливо дали табелката не е поставена, за да напомня и на самия него кой е, в случай че забрави. Пое си дълбоко дъх и почука на вратата.

Откъм кабинета се чу силен и решителен глас:

— Изчакайте!

Той бе сам, разбира се, и очакваше единствено нея, но държеше да изиграе плоския си номер на надмощие, а тя не можеше да му попречи. Това положение си оставаше неизменно през цялото време, откакто работеше в полицията. Ако някой от началниците не се опитваше да й се сложи или да я убеди, че едно забавление в леглото ще повиши шансовете й за издигане, то той бе зает с опити да я унижи, да омаловажи успехите й, да преувеличи провалите й.

Бе видяла толкова жени да постъпват в полицията, изпълнени с амбиции, и не след дълго да напускат, пречупени от системата. Ако някоя все пак успяваше да устои и да постигне някакъв успех, веднага я набеждаваха за лесбийка. Знаеше, че това е общоприетото мнение и за самата нея и начинът й на живот не опровергаваше тази заблуда. Наближаваше четирийсетте, не бе омъжена, живееше сама — каква друга можеше да е? Е, всъщност не бе лесбийка, но в никакъв случай нямаше да тръгне да се унижава и да обяснява подробности за сексуалния си живот.