Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 127

Не знаеше защо, но Бог очевидно бе решил, че мисията му е почти приключила и той е свършил достатъчно. Разбира се, само Бог можеше да решава кого да пощади. Оставаше му да довърши още една задача, за да усети, че е постигната някаква справедливост. Сега бе важно да печели време и да прикрие следите си, доколкото е възможно, за да завърши мисията си. Чувстваше се твърде спокоен за човек, който знае, че го очакват поне десет години в затвора. Щяха да нарекат присъдата му „доживотна“ — за човек на неговата възраст двете неща бяха равносилни.

Излезе от къщата и отиде в дъното на градината. Извади кутия кибрит от джоба си и запали огън. Видя как пламъците обхващат сухите листа и съчки и как димът се понася нагоре във влажния въздух. Изчака пламъците да се разгорят добре, после взе една лопата от бараката, отиде при храстите в дъното и изкопа корените на бръшляна, който растеше там. Растението бе плъзнало клони сред вечнозелените храсти и се забелязваше трудно, ако човек не знаеше, че е там. Наложи се да се пребори с плъзналите по оградата клони, накрая ги отдели и хвърли растението в огъня. Храстът не гореше добре, но все пак постепенно се запали. Върна се да събере изпадалите листа и да види дали няма откъснали се клонки и корени. Накрая запълни дупката, изравни грижливо пръстта и се прибра в къщата.

Малкълм Първис гледаше как работниците от транспортната фирма вадеха мебелите от къщата и ги товареха в микробуса, паркиран отпред. Бе решил да остави повечето мебели в склад за съхранение, да продаде непотребните неща и да раздаде останалите на местните благотворителни организации. Апартаментът в Лондон бе напълно обзаведен, така че повечето мебели нямаше да му потрябват, но всички те пазеха някакви спомени, всички бяха избирани с любов и след доста спорове с жена му.

Изчака работниците да изнесат голямото пиано и да се преборят с него надолу по стъпалата, после се върна в къщата и се качи в стаята на Франсис. Сега тя изглеждаше много тъжна — без покривката на леглото и без многобройните плюшени играчки. Постоя известно време, отдаден на спомените си за минали Коледи и рождени дни, сълзи и смях, болести и тревоги. Почуди се дали всички тези спомени и мъката му не се бяха запечатали в стените на къщата и дали нямаше да се появят като нежелани духове сред следващите обитатели на дома. Опита се да освободи съзнанието си за момент, за да види дали ще усети присъствието на Франсис, но нея я нямаше и дори ароматът на тялото й бе изчезнал. В съзнанието му нахлуха като ехо думите, с които се бе опитала да го успокои веднъж: „Където и да си, татко, аз ще бъда с теб“. Почувства се по-спокоен. Реши, че за последен път влиза в стаята й. Това бе просто една изпразнена черупка, в нея нямаше живот. Отиде до прозореца, дръпна завесите и излезе, като внимателно затвори вратата зад себе си.

Течността бе внимателно отмерена в спринцовката. Когато шишенцето остана почти празно, буталото леко се придвижи напред и във въздуха се разпръсна малко от течността. Изчисленото количество наркотик бе запечатано в прозрачна пластмасова епруветка, която бе прибрана в черната чанта. Чантата бе затворена и заключена. Телефонът звънна два пъти, преди да го вдигнат. След краткия разговор чантата бе пъхната под бюрото и стаята остана празна.