Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 125

Адамс я погледна, а всички други в стаята млъкнаха.

— Сигурен ли си?… Осъзнаваш ли какво говориш?… Да, сигурна съм. — Фармър затръшна ядосано слушалката. — По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Адамс и останалите продължаваха да мълчат. Тя се изправи и погледна детективите. Въздъхна дълбоко.

— Има една добра и една лоша новина. Връщаме се на изходна позиция. Отпечатъците в колата на Първис са фалшифицирани и ние се оказахме в положението на пълни глупаци.

Един от помощник-детективите попита:

— А каква е добрата новина?

Фармър изръмжа в отговор:

— Това е добрата новина, лошата е никой да не си помисля за почивка, докато не хванем убиеца.

Вдигна глава към плаката БРАВО, който още висеше от тавана.

— И махнете това, преди да съм удушила, тоест обесила някого!

Сам бе убедена, че единствено появата на Джанет Оуен бе спасила живота й. Тя очевидно бе приключила работа по-рано от обикновено и се бе прибрала право вкъщи. Пристигането бе променило атмосферата в дома и блясъкът в очите на Оуен бе изчезнал. Не си спомняше да се е радвала така да види някого. Без да губи никакво време и въпреки изненадата и недоумението на Джанет, Сам измисли набързо някакво неубедително извинение и веднага си тръгна. Опита се отчаяно да овладее надигащата се паника, но ръката й трепереше толкова силно, че едва успя да пъхне ключа в ключалката на колата си. Преметна палтото си през ръка, опитвайки се да скрие обзелата я паника. Най-после вратата се отвори. Скочи вътре и веднага потегли с бясна скорост, оставяйки Джанет да й маха замислено от вратата. Още преди да се отдалечи много, сълзите изпълниха очите й и тя отби и спря, защото не виждаше нищо. Извади мобилния телефон от чантата си и набра един номер, като напрягаше очи да види цифрите. Успя да се свърже.

— Марша Евънс, моля. — Опита се да успокои гласа си. — Може ли да я потърсите? Обажда се доктор Райън от „Парк“. Много е спешно!

Марша съсредоточено изучаваше плаките през микроскопа си. Смени ги няколко пъти, преди да се убеди, че е готова. Сам седеше на една пейка в другия край на лабораторията. Въпреки че бяха минали няколко часа от разговора й с Ричард Оуен, още не можеше да се успокои напълно. Погледна въпросително приятелката си.

— Слоевете боя и цветовете са идентични. Деветдесет процента съм сигурна, че са от същата кола. Къде я намери?

— Паркирана в гаража на Ричард Оуен.

— Полицейският лекар? Значи съм била права от самото начало!

Сам се усмихна насила.

— Ами нишките от сакото му?

Марша се обърна към пълничкото момиче, което работеше на съседната маса.

— Има ли напредък, Джени?

Момичето вдигна глава.

— Ще ми трябва още малко време, за да съм напълно сигурна, но засега изглежда, че не са същите.

Сам чувстваше, че би трябвало да е изненадана, но не беше.

— По какво се различават?

Момичето постави нишките, които тя бе взела от сакото на Оуен, под ултравиолетова светлина.