Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 124

— Например?

Ръцете му продължаваха да се движат още по-забързано.

— Отпечатъците от пръсти — някой ги е поставил нарочно в колата.

— Нарочно? Защо мислят така?

— Експертът от лабораторията забелязал нещо нередно.

— За пръв път го чувам. Кога е станало това?

— Вчера вечерта.

— Значи ли това, че ще го пуснат на свобода?

Дишането на Сам започна да повтаря ритъма, с който се движеше въжето в ръцете на Оуен. Тя отпи от кафето си насилено спокойно и се опита да запази естественото си изражение.

— Нямам представа.

— Е, да се надяваме, че поне ще затворят онзи негов клуб.

Тя кимна в престорено съгласие. Оуен спря да придърпва въжето и каза:

— Много е дълго. Ще трябва малко да го отрежа. Ей сега се връщам.

Той изчезна в кухнята, а Сам се почуди дали да не се втурне към вратата. Нямаше да издържи още дълго. Осъзна обаче, че ако избяга, той ще разбере, че тя е открила истината, и може да изчезне, преди полицията да го залови.

Оуен се върна почти веднага в дневната, но този път не отиде до прозореца, а спря точно зад Сам. Тя се обърна и го погледна през рамо. Беше омотал въжето около едната си длан и в момента режеше края му със скалпел. И той я погледна.

— Най-острото нещо в къщата. Може да среже почти всичко за нула време.

Тя му се усмихна притеснено и се насили да обърне небрежно глава напред, въпреки че очакваше всеки момент въжето да се омотае около врата й и острието на скалпела да прониже гърлото й.

Опита се да продължи разговора, за да се ориентира по гласа му за местоположението му.

— Не знаех, че се интересуваш от клуба на Бърд.

Отговорът прозвуча рязко и почти гневно:

— Не се интересувам. Обаче се разправят най-различни неща. Лошо влияе върху младите. Заслужава да бъде затворен.

Сам забеляза снимката на младо момиче, поставена на полицата над камината, и я използва като извинение да стане и да се отдалечи от Оуен.

— Много е красива. Коя е?

— Дъщеря ми. На тази снимка е на осемнайсет, току-що я бяха приели право в „Тринити“. Целият живот бе пред нея.

— А къде е сега?

— Мъртва е. Убиха я преди няколко години.

Тя се смути и изненада. Осъзна колко малко всъщност знае за Оуен. Винаги го бе харесвала като приятел и колега, но не бяха близки и тя никога не бе проявявала интерес към личния му живот. Сигурно и с останалите бе така. Той умееше да създава впечатление за приятелски отношения, без да разкрива нищо от себе си. Докторът рязко се завъртя към нея и по блясъка в очите му Сам усети, че той се кани да направи следващата стъпка, че сега ще завърши започнатото преди няколко дни, когато се бе опитал да я изблъска от пътя.

Фармър бе в стаята за разпити, когато й се обадиха. Сержантът, който вдигна телефона, го направи съвсем небрежно.

— Ало, младши детектив Паркър, „Убийства“. — Той се заслуша в това, което му казваха от отсрещната страна, после извика: — За теб е, шефе, от лабораторията, свързвам те.

Тя бързо вдигна телефона.

— Старши детектив Фармър. Мога ли да ви помогна?

На другия край на линията бе Брайън Уотън. Хариет го познаваше добре и високо ценеше професионализма му. Беше й осигурявал съществена информация в не един от случаите, по които бяха работили заедно. Сега обаче той й каза нещо, което никак не й се искаше да чуе.