Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 149

– Не. Няма да го направя.

– Заклеваш ли се?

Мъжът се усмихна.

– Дори да го направя, би ли ми повярвал?

Не, не би му повярвал. Как би могъл, след като Деймиън вече бе признал факта, че го мрази?

– Защо си му казал, че аз съм баща му?

Деймиън погледна встрани и не побърза да отговори на този въпрос.

– Не знаех какво да му кажа, когато ме попита. Така че се опитах да се сетя за някой, на когото той трябваше да се възхищава и да се стреми да подражава.

Деймиън срещна погледа му и омразата в очите му бе изпепеляваща.

– Единственият почтен човек, за когото можах да се сетя, беше ти.

Страйдър наистина не разбираше мотивите на мъжа или неоправданата му омраза.

– И ти ме мразиш заради това?

– Мразя те по много причини.

– И все пак изпрати при мен дете, което да отгледам?

Деймиън затегна хватката си върху стола.

– Ще ти платя както подобава за всичките му разходи.

– Не искам парите ти, Деймиън. Нито пък имам нужда от тях. Само искам да оставиш момчето на мира и да не си играеш с чувствата и ума му.

– Не се притеснявай за това. Ще остана извън живота му. Кажи му, че чичо му е мъртъв. Това е всичко, което трябва да знае.

Страйдър кимна.

– Имам само един последен въпрос.

– И това ли е всичко?

– Колко пари да изпратя на господаря на Фатима, за да купя свободата ѝ?

Деймиън наклони глава.

– Така разбрах, че си бил ти, Деймиън. Освен медальона, който носеше момчето, остана въпросът с пристигането му тук от Утремер. Нужна е намесата на някой много важен, за да пристигнат невредими в Англия. Трябваше да бъдеш по-внимателен.

Деймиън не обърна внимание на предупреждението му.

– Защо искаш да задържиш Фатима?

– Защото Александър я обича и се нуждае от някого около себе си, когото познава. Ти най-много от всички хора би трябвало да разбираш, какво е усещането да бъдеш чужденец в чужда земя, където никой не те разбира, когато говориш и нямаш нищо освен непознати около себе си.

Един мускул в челюстта на Деймиън затрепери, когато погледна встрани.

– Аз ще се погрижа за господаря ѝ.

Страйдър кимна, после се обърна, за да си тръгне.

– Чакай.

Страйдър наблюдаваше как Деймиън го оставя и отива в спалнята си. Няколко минути по-късно, той се върна с издялан дървен рицар, голям колкото човешка длан и го подаде на Страйдър.

– Кажи на Александър, че липсва на Едуард.

Страйдър се намръщи на играчката и неясното съобщение на Деймиън. Този път, когато той се обърна, за да си тръгне, Деймиън сграбчи ръката му яростно и го задържа на място.

– Не го отглеждай така, че да бъде глупак какъвто бях аз, Страйдър. Направи така, че да порасне и да стане добър човек.

Деймиън го пусна и закрачи обратно към спалнята си без повече да погледне в неговата посока. Двойните врати отекнаха зловещо преди Страйдър да чуе как се заключват. Ето това бе една интересна среща... Страйдър все още не знаеше защо Деймиън беше изпратил Александър при него, нито защо бе толкова важно за него той да пази и отгледа детето. Въздъхвайки заради странността на всичко това, той излезе от стаята и се запъти към кухните.

Роуина стоеше встрани, докато Свен играеше с Александър. За човек, който твърди, че не иска да има нищо общо с деца, не му бе отнело много време да се сприятели с момчето.