Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 147

Радост отново се появи на лицето на Александър. Хващайки ръката на Свен, той остави на рицарят да го изведе от шатрата заедно с Фатима, която ги следваше.

Веднага след като излязоха, Страйдър прокара ръце през косата си. Лицето му бе уморено, той погледна към Роуина и я дари с вяла усмивка.

– Добро утро, милейди. Дори не получих шанс да ти го кажа.

Тя се отпусна в ръцете му и положи нежна целувка на бузата му.

– Добро утро.

Страйдър обви ръце около Роуина и остави присъствието ѝ да го успокои за няколко секунди, докато си мислеше за това, което трябва да направи.

– Защо животът трябва да е толкова труден? – попита той. – Виждам другите мъже като чичо ти и изглежда, че могат да живеят живота си спокойно, без такива конфликти.

– Не всичко е такова, каквото изглежда, Страйдър. Вие не виждате какво става в сърцето на чичо ми, за да знаете колко труден е бил животът му. За разлика от теб, той е най-младият син в семейството на майка ми. Затова е избрал да бъде мой настойник. Той никога няма да наследи нито своята, нито моята земя, въпреки че е бил добър господар на хората ми и васал на Хенри. Затова никога не се е оженил. Вместо това той трябваше да стои настрана и да гледа как жената, която обича, се омъжва за лорд, защото този мъж има земи, докато той не може да ѝ предложи нищо. Трябва да ме е мразил навремето за това, че съм се родила наследница, но никога не ми го е показал.

– Как може някой да те мрази?

Тя го притисна при този мил въпрос. Той въздъхна и я пусна.

– Какво трябва да направя, Роуина?

Изуми я това, че той дори поиска мнението ѝ. Бе наистина необичайно един мъж да се интересува какво мисли някоя жена, независимо от темата.Това беше причината да го обича толкова много. Омъжи се за мен, прошепна гласът в главата ѝ. Но това бе нещо, което не би казала на глас особено след като тя бе тази, която отказа предложението му.

– Не знам, Страйдър. Въпреки това, аз съм напълно сигурна, че ще сториш правилното за всички замесени страни.

– Казваш го с много повече убеждение, отколкото чувствам аз. Грешал съм толкова много пъти ...

– Но си постъпвал правилно много повече пъти, отколкото неправилно.

Той поклати глава.

– Иска ми се да споделям вярата ти в мен.

Тя сложи ръка на рамото му и целуна бицепса му.

– Не се страхувай, Страйдър. Нещата ще се развият, както Бог пожелае.

Роуина го пусна и отстъпи назад.

– Ако имаш нужда от мен, ще бъда в кухните, за да се уверя, че Свен е дал храна на Александър... вместо да нахрани с него някой глиган, имам предвид.

Страйдър се засмя на шегата. Разбира се, със Свен човек никога не бе сигурен дали действително ще направи нещо скандално, или не.

Той наблюдаваше как Роуина напуска шатрата му, докато умът му работеше.

– Какво трябва да направя? – въздъхна той.

В търсене на отговор на този въпрос Страйдър се отправи направо към вратата на Деймиън. Той се насочи към нея със сурова решителност.

– Стой! – каза единият от двамата стражи, разположени от двете страни, когато той се приближи.