Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 151

Трябваше да има много повече у Деймиън, отколкото бе предполагал. Ако бяха прави и Деймиън бе Скорпиона, тогава детето можеше да се превърне в пионка на някоя от държавите и да бъде използвано срещу Деймиън и като англичанин, и като французин.

Горкият Деймиън, но той трябваше да му го признае. Кой би си помислил да търси при най-омразния му враг, за да намери сина му?

Това беше брилянтен ход. И го предупреждаваше колко внимателен трябва да бъде с Деймиън.

– Страйдър – настоя Роуина. – Моля те, кажи ми какво става тук.

Той хвана ръката ѝ в своята и я целуна леко.

– Не мога, Роуина. Аз самият не съм сигурен и не искам да застраша детето, като кажа нещо повече.

Той огледа слугите, които се стремяха да не им обръщат внимание, но обикновено това бе само уловка. Слугите клюкарстваха. Често. Роуина явно разбра смисъла на думите му, защото кимна и отиде да си играе с Александър.

Страйдър ги наблюдаваше. Бяха толкова скъпи за него. Но докато ги гледаше, думите на Свен се върнаха, за да го преследват. Неговият рицар беше прав. Той не можеше просто да се ожени за нея и да си тръгне. Ако постъпеше така, това щеше да я остави уязвима за нападение от всеки, който искаше да го нарани.

Но сега, той имаше Александър ...

– Татко?

Той погледна към момчето.

– Да?

– Имам нужда от нощно гърне.

Фатима се изправи.

– Къде да го заведа?

– Аз ще го заведа – каза Роуина, протягайки ръката към детето. – Никой няма да си помисли нищо за нас, щом сме заедно.

Ръка за ръка, те бързо излязоха. Фатима се върна към храната си, докато Страйдър настаняваше Едуард на краката му до окопите на Александър.

– Господарю? – попита Фатима. – Може ли смирено да ви попитам защо изглеждате толкова тъжен в присъствието на Александър? Той е добро момче и създава много малко неприятности в сравнение с другите деца на неговата възраст.

– Знам, Фатима – каза Страйдър, докато си играеше с ръцете на войника. – Само съм загрижен, тъй като не виждам начин едновременно да спася света и да отгледам сина си.

– Какво имате предвид?

– Навън има толкова много зло, от което да предпазвам него и останалите. Как мога да се боря за това и да го пазя едновременно?

Тя изглеждаше два пъти по-озадачена от думите му.

– Аз все още не разбирам, милорд. Вие сте само един мъж с един меч, за да се борите срещу всички по света. Това наистина е нещо добро. Но когато си отидете, мечът също си отива. Така че ми се струва, че макар и да е важно да се борите с лошия човек, то е също толкова важно, колкото да отгледате един добър човек. Отглеждането на повече от един би било още по-добре. По този начин, когато ви няма, ще оставите цяло едно поколение зад себе си, което ще се бори за това, което е правилно.

Страйдър бе възхитен от мъдростта ѝ.

– Благодаря ти, Фатима. Никога преди не бях поглеждал нещата по този начин.

Тя кимна и дояде храната си. Страйдър стоеше мълчаливо и размишляваше над думите ѝ. Това бе имала предвид Зенобия, когато говореше за Саймън. Въпреки че, за да бъде справедлив към Фатима, Зенобия не се бе изразила толкова красноречиво. Да, той имаше нещо, за което да се бори. И за пръв път не беше Братството.