Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 99

В другия край на спектъра бяха добрите момичета. Тези момичета работеха неуморно и бяха уважавани от семействата си. Те бяха тези, които посещаваха възрастните, гледаха малки деца, седейки с часове под някое дърво, за да ги наглеждат, докато играят, които учеха за медицински сестри или, в случая с маа Макутси, минаваха през общо професионално обучение в Ботсуанския колеж за секретарки. За нещастие, тези добри момичета, които носеха половината свят на раменете си, нямаха възможност да се забавляват кой знае колко.

Несъмнено Мотламеди не беше добро момиче, но дали бе възможно, запита се мрачно маа Макутси, някоя от другите да се окаже по-добра? Та нали беше неправдоподобно добри момичета да се явят на конкурс за красота. Това просто не бе сред нещата, с които добрите момичета обикновено се занимаваха. И ако песимизмът й излезеше оправдан, тогава какво би могла да каже на господин Пулани, когато той дойдеше при нея да чуе доклада й? Нямаше да е от голяма полза да заяви, че всичките момичета са еднакво лоши, че никоя от тях не е достойна за титлата. Това щеше да е безпредметно и тя подозираше, че няма да може дори да представи сметка за събирането на подобна информация.

Седеше в колата с чирака и гледаше отчаяно списъка си с имена.

— Сега накъде? — попита младежът. Тонът му бе кисел, но само колкото за вид — явно си даваше сметка, че в края на краищата, тя му е началник, а и той, и колегата му наистина уважаваха тази забележителна жена, която дойде в сервиза и обърна трудовите им навици с главата надолу.

Маа Макутси въздъхна.

— Трябва да се срещна с три момичета — каза тя. — И не мога да реша коя да е следващата.

Помощникът се разсмя.

— Аз знам доста за момичетата — отбеляза той. — Мога да ви разкажа.

Маа Макутси му хвърли пренебрежителен поглед.

— Ти и твоите момичета — започна тя, — само това ти е в акъла, нали? И на теб, и на мързеливия ти приятел. Момичета, та момичета…