Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 100

Тя се прекъсна сама. Наистина, той имаше опит с момичетата — това беше добре известно в Габороне, който не бе чак толкова голям град. Имаше вероятност, даже немалка всъщност, той да знае нещо за тези момичета. Ако бяха лоши момичета, а те почти сигурно бяха, или по-точно, бяха момичета, които искат да прекарат добре, той сигурно щеше да ги е срещал при обиколките си из баровете. Тя му направи знак да отбие край пътя.

— Спри. Спри тук. Искам да ти покажа списъка.

Помощникът отби и пое листа от маа Макутси. Четенето предизвика усмивка у него.

— Чудесен списък с момичета — каза той ентусиазирано. — Това са някои от най-хубавите момичета в града. Или поне три от тях са от най-хубавите. Момичета от класа, разбирате какво имам предвид, страхотни момичета. Такива момичета харесват момчетата. Много. О, да, страшно много!

Сърцето на маа Макутси прескочи. Интуицията й не я беше подвела — той разполагаше с отговора на нейното дирене и оставаше само да го измъкне внимателно от него.

— Значи кои момичета познаваш? — попита тя. — Кои три?

Чиракът се засмя.

— Ето тази тук — каза той. — Тази, която се казва Макита. Познавам я. Тя е много забавна и много се смее, особено, ако я гъделичкаш. Тази също — Гладис, леле-мале! Една, две, три! И тази я познавам, това момиче на име Мотламеди, или по-скоро брат ми я познава. Казва, че била много умно момиче — студентка в университета, но не си губи времето много-много с разни книги. Много ум, ама и голям задник. Повече се интересува как да стане известна.

Маа Макутси кимна.

— Точно с нея говорих преди малко — поясни тя. — Брат ти има право за нея. Ами другото момиче, Патриша, дето живее в Тлоквенг? Познаваш ли я?

Помощникът поклати глава.

— Не ми е позната — каза той и побърза да добави: — Но съм сигурен, че също е много очарователно момиче. Човек никога не знае.

Маа Макутси грабна листа и го пъхна в джоба на роклята си.

— Отиваме в Тлоквенг — обяви тя. — Трябва да се запозная с тази Патриша.

До Тлоквенг караха в мълчание. Чиракът сякаш се беше задълбочил в мисли — вероятно за момичетата от списъка, — докато маа Макутси мислеше за чирака. Бе много нечестно — но напълно типично за несправедливостта във връзките между половете, — че не съществува израз, подобен на момичета, които искат да прекарат добре, който да се прилага към момчета като този нелеп младеж. Те бяха точно толкова лоши — или даже по-лоши — от момичетата, които искат да прекарат добре, но май никой не ги обвиняваше за нищо. Никой не говореше за момчетата от баровете например, а и на никого не му идваше наум да нарича мъж над дванайсет години лошо момче. Както винаги, очакваше се жените да се държат по-добре от мъжете; те неизбежно биваха критикувани, че правят неща, за които мъжете сякаш притежаваха лиценз да вършат безнаказано. Не беше честно, никога не е било честно и сигурно нямаше да бъде и за в бъдеще. Мъжете ще се измъкнат някак, дори ако ги вържеш с конституцията. Мъжете съдии ще открият, че Конституцията уж казвала нещо по-друго от това, което е написано, и ще го изтълкуват в полза на мъжете. „Всички хора, както мъжете, така и жените, имат право да бъдат третирани еднакво на работното място“ се превръщаше в „Жените могат да получат някои работни места, но не могат да вършат определен вид работа (за тяхна собствена безопасност), а пък и все едно мъжете ще я свършат по-добре.“