Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 98

— Има нещо, което бих искала да ви попитам, раа — каза тя.

— Да? — хвърли той бегъл поглед към нея и отново се зае да подрежда цепениците.

— Вчера ви видях да слагате нещо в храната. Вие не ме видяхте, но аз ви забелязах. Защо го направихте?

Той замръзна. Тъкмо се канеше да вдигне голям дънер, ръцете му го бяха обгърнали, гърбът му се бе превил, готов да поеме тежестта. След нейните думи ръцете му се разтвориха съвсем бавно и той се изправи.

— Видели сте ме, така ли? — гласът му бе напрегнат и почти недоловим.

Маа Рамотсве преглътна.

— Да, видях ви. Сложихте нещо в храната. Нещо лошо.

Той я погледна и тя видя, че очите му бяха потъмнели. Лицето му, оживено преди, бе станало безизразно.

— Нали не се опитвате да ги убиете?

Той отвори уста да каже нещо, но от нея не излезе никакъв звук.

Маа Рамотсве се ободри. Бе взела вярното решение и сега трябваше да довърши започнатото.

— Само сте искали да ги накарате да спрат да ви използват като готвач, нали така? Ако храната има лош вкус, те ще ви махнат от кухнята и ще можете да се върнете към работата, която наистина искате да вършите. Така ли е?

Той кимна.

— Много неразумно от ваша страна, раа — каза маа Рамотсве. — Можеше да навредите някому.

— Не и с това, което слагах — отговори той. — То е напълно безвредно.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Никога не е напълно безвредно.

Готвачът погледна ръцете си.

— Не съм убиец — каза той. — Не съм такъв човек.

Маа Рамотсве изсумтя.

— Късмет имате, че разбрах какво вършите — каза тя. Не съм ви видяла, естествено, но разказаното от вас ви издаде.

— Ами сега? — попита готвачът. — Вие ще им кажете и те ще извикат полиция. Моля ви, маа, не забравяйте, че имам семейство. Ако не мога да работя за тези хора, ще бъде доста трудно да си намеря нова работа. Остарявам. Не мога…

Маа Рамотсве вдигна ръка, за да го спре.

— Не съм такъв човек — каза тя. — Смятам да им кажа, че продуктите, които сте ползвали, са били развалени, но е нямало как да го знаете. Смятам още да кажа на брата, че трябва да ви даде друга работа.

— Той няма да направи това — каза готвачът. — Вече съм го молил.

— Но аз съм жена — отвърна маа Рамотсве. — Знам как да накарам мъжете да направят нужното.

Готвачът се усмихна.

— Много сте мила, маа.

— Твърде мила — каза маа Рамотсве, като се обърна и пое обратно към къщата. Слънцето започваше да изгрява и дърветата, хълмовете и самата земя се обагряха в златисто. Това беше чудесно място за живеене и й се искаше да може да остане. Но нямаше какво повече да се направи. Вече знаеше какво трябва да каже на човека от правителството и можеше съвсем спокойно да се върне в Габороне, за да го направи.

Седемнадесета глава

Едно чудесно момиче

Не бе трудно да се определи, че Мотламеди не е подходяща за важната роля на „Мис Красота и Почтеност“. Но в списъка оставаха още три момичета и всяко от тях трябваше да бъде разпитано, за да се състави мнение. Те можеше да не се окажат толкова прозрачни, а и беше рядкост маа Макутси да е толкова сигурна за някого още при първата среща; този път обаче в ума й нямаше никакво съмнение, че Мотламеди просто е лошо момиче. Определението бе доста специфично — то нямаше нищо общо с изрази като лоша жена или лоша дама — това бяха съвсем различни категории. Лоши жени бяха проститутките, лоши дами бяха манипулиращите всекиго стари дами, обикновено омъжени за стари мъже, които се месеха в работите на другите за техни собствени егоистични цели. Изразът лошо момиче, напротив, описваше жена, която обикновено бе по-млада (непременно под трийсет), чиито интереси бяха как да си прекара добре. Всъщност точно това беше най-важното — доброто прекарване. Наистина имаше подкатегория лоши момичета — тази на момичетата, които искат да прекарат добре. Те се срещаха главно по баровете в компанията на повърхностни мъже и там си прекарваха добре — или поне така изглеждаше. Естествено, някои от тези повърхностни мъже се смятаха за едни от момчетата, което трябваше да им даде извинение за всякакъв вид егоистично поведение. Но не и според маа Макутси.