Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 101

Защо мъжете се държаха така? Това винаги бе оставало мистерия за маа Макутси, макар напоследък тя да се приближаваше към обяснението. Може би имаше нещо общо с начина, по който майките се отнасяха към синовете си. Ако майките позволяваха на момчетата да мислят, че те са нещо по-специално — а според маа Макутси всички майки постъпваха така, — така у момчетата се изграждаше начин на мислене, който никога повече не се променяше. Ако на малките момчета се втълпява, че жените съществуват, за да се грижат за тях, тогава те ще продължат да разсъждават по този начин, когато пораснат — както и ставаше. Маа Макутси беше виждала толкова много подобни примери, че не можеше да си представи как някой би могъл да оспори тази теория. Самият чирак бе пример за това. Веднъж тя видя как майка му дойде в сервиза с една цяла диня за сина си, наряза му я и му я подаде така, сякаш хранеше малко дете. Тази майка не биваше да постъпва така, тя трябваше да насърчи сина си сам да си купи диня и сам да си я нареже. Точно такова отношение го бе направило толкова незрял в отношенията му с жените. За него те бяха играчки, резени диня, вечни заместители на майката.

Стигнаха парцел 2456 и спряха пред портата на спретната къщурка в мръснокафяв цвят, която имаше външен кокошарник и — нещо необичайно — два традиционни сандъка за съхраняване на зърно. Може би в тях държаха храната за пилците, помисли тя — соргото, което се сипва всяка сутрин на земята, за да има какво да кълват гладните пернати, като ги пуснат от курника. За маа Макутси беше очевидно, че в къщата има възрастна жена, тъй като само възрастна жена би си дала труда да поддържа двора спретнато и грижливо, както изискваше традицията. Може би това беше бабата на Патриша — някоя от онези забележителни африкански жени, които продължаваха да работят до осемдесет, че и повече години, и които бяха душата на рода.

Чиракът паркира колата, докато маа Макутси се запъти по пътечката към къщата. Тя извика отвън, както беше прието, като бе почти сигурна, че не са я чули; но ето че на прага се появи една жена, която си бършеше ръцете с кърпа, и сърдечно я покани да влезе.

Маа Макутси разказа за мисията си. Не каза, че е журналист, както бе направила при посещението си у Мотламеди — щеше да е грешно да направи това тук, в този дом, където традицията се тачеше, пред жената, която се оказа майка на Патриша.

— Бих искала да разбера повече за участничките в състезанието — каза тя. — Помолиха ме да говоря с тях.

Жената кимна.

— Можем да приседнем до вратата — каза тя. — Там е сенчесто. Ще повикам дъщеря си. Това там е нейната стая.

Тя посочи към вратата в единия край на къщата. Зелената боя, която я бе покривала някога, се белеше и пантите бяха ръждясали. Макар че дворът изглеждаше добре поддържан, къщата явно се нуждаеше от ремонт. Тук очевидно нямаха много пари, разбра маа Макутси, и се замисли за миг какво би означавала за този дом сумата, която щеше да получи „Мис Красота и Почтеност“, когато най-накрая я изберат. Ставаше дума за четири хиляди пули плюс талон за магазин за дрехи. Едва ли много от тези пари биха били похарчени напразно, заключи маа Макутси, след като забеляза разръфания подгъв на полата на жената.