Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 97

Не ми се щеше да продавам часовника, но накрая, когато стомахът ми бе вече толкова празен, че почна да ме боли, се наложи да го направя. Дадоха ми сто пули за него, защото беше добър часовник, и аз ги изхарчих за храна, която да ми върне силите.

Отне ми доста време да си намеря работа, а и парите за храна не стигнаха задълго. Най-накрая намерих работа в един хотел, където ми дадоха да нося разни неща и да отварям вратите на гостите. Случваше се те да идват отдалече и да са много богати. Джобовете им бяха пълни с пари. Даваха ми бакшиши от време на време и аз спестявах парите в пощенския клон. Ех, да можеше още да ги имам.

След известно време ме преместиха в кухнята, където помагах на готвачите. Откриха, че ме бива да готвя, и ми дадоха униформа. Готвих там десет години, макар че никак не ми харесваше. Не обичах горещината в кухнята, нито миризмата на храна, но такава ми беше работата и трябваше да я върша. След като известно време работих в тоя хотел, срещнах брата на мъжа, който живее тук. Може би познавате оня, за когото говоря — той е важен човек и живее в Габороне. Той каза, че ще ми даде работа тук като помощник-управител на фермата, и аз бях много щастлив. Рекох му, че знам всичко за добитъка и че ще се грижа добре за фермата.

Дойдох тук с жена си. Тя е от тоя край и много се зарадва да се върне. Дадоха ни хубаво жилище и жена ми остана много доволна. Нали знаете, маа, колко важно е жена ти или мъжът ти да са доволни. Не са ли, никога няма да имаш спокойствие. Никога. И тъщата ми е доволна. Тя се нанесе във фермата и живее в задната част на къщата. Пее непрекъснато, защото е изключително щастлива, че дъщеря й и внуците й са тук.

Очаквах с нетърпение да заработя с добитъка, но още щом се запознах с брата, който живее тук, той попита какво съм работил и аз казах, че съм бил готвач. Той много се зарадва да чуе това и каза, че трябвало да готвя и тук. Непрекъснато идвали важни хора от Габороне и щяло да ги впечатли, ако къщата има истински готвач. Казах му, че не искам да върша това, но той ме принуди. Говори с жена ми и тя взе неговата страна. Рече ми, че това било толкова добро място, че само глупак не би направил това, което тези хора искат от мен. Тъща ми започна да ридае. Рече, че била стара жена и щяла да умре, ако трябвало да се премести. Жена ми попита: „Да не искаш да убиеш майка ми? Това ли искаш?“

Така че се наложи да бъда готвач тук и продължавам да се давя в кухненските миризми, а всъщност ми се иска да съм навън с добитъка. Затова не съм щастлив, маа, нищо, че цялото ми семейство е много щастливо. Това е една странна история, не мислите ли?

Той завърши историята си и погледна печално към маа Рамотсве. Тя срещна погледа му и след това отклони своя. Тя мислеше, умът й бясно препускаше, възможностите се тълпяха, докато накрая се роди хипотеза, тя бе подложена на проверка и доведе до заключение.

Тя отново го погледна. Той се бе изправил на крака и затваряше вратата на бойлера. Тя дочу бълбукането на подгрята вода в резервоара — стар нафтов цилиндър, пригоден за целта. Дали трябваше да заговори? Ако го направеше, можеше да се окаже, че е сгрешила, и той категорично да отрече казаното от нея. Но ако замълчеше, щеше да пропусне момента. Така че тя се реши.