Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 91

Промяната в отношението на Мотламеди бе мигновена. Припряно и доста многословно тя покани маа Макутси вътре, махна някакви дрехи от един стол и й предложи да седне.

— Стаята ми рядко е толкова разхвърляна — засмя се, като сочеше купчините дрехи, разпръснати тук и там. — Тъкмо подреждах. Знаете как е.

Маа Макутси кимна. Тя извади въпросника от чантата си и го подаде на младата жена. Мотламеди го погледна на свой ред и се усмихна.

— Това са лесни въпроси — заяви тя. — Вече съм виждала подобни.

— Моля ви да отговорите на тях — каза маа Макутси. — След това бих искала да поговоря с вас накратко, преди да ви оставя да продължите с ученето.

При последните си думи тя огледа стаята — в нея, доколкото можеше да види, нямаше нито една книга.

Да — отвърна Мотламеди, заемайки се с формуляра, — ние, студентите, сме много заети с обучението си.

Докато тя попълваше отговорите, маа Макутси дискретно разглеждаше главата й. За нещастие, прическата, която финалистката бе избрала, не позволяваше да се разбере формата на черепа й. Дори самият Ломброзо би се затруднил да си състави мнение за тази личност, помисли си маа Макутси. Но това нямаше значение — всичко, което досега бе видяла у нея — от грубото й държание на вратата до почти презрителния поглед (който се промени в мига, в който маа Макутси съобщи, че е журналистка), — свидетелстваше, че тази жена няма да е добър избор за титлата „Мис Красота и Почтеност“. Наистина, едва ли щяха да я обвинят в кражба, но имаше и други начини, по които можеше да посрами начинанието на господин Пулани. Най-вероятен би бил скандал с някой женен мъж — момичета от този род не уважаваха брака и можеше да се очаква да преследват всеки, който би им помогнал в кариерата, без значение дали е женен, или не. Какъв пример би дало това на младежта на Ботсуана? — запита се маа Макутси. Самата мисъл за това я разгневи и тя се улови, че е почнала да клати неодобрително глава.

Мотламеди вдигна поглед от въпросника.

— Защо клатите глава, маа? — попита тя. — Да не би да съм написала нещо неправилно?

— Не, не сте — отвърна тя бързо. — Трябва да напишете истината. Това е всичко, което ме интересува.

Мотламеди се усмихна.

— Аз винаги говоря истината — каза тя. — Още от малка. Не мога да понасям хора, които лъжат.

— Така ли?

Тя приключи с въпросника и го подаде на маа Макутси.

— Надявам се, че не съм прекалила с обема — каза тя. — Знам, че вие, журналистите, сте много заети.

Маа Макутси пое листа и плъзна поглед по отговорите.

Въпрос 1: Африка има велика история, макар че много хора не обръщат внимание на това. Африка може да научи хората как да се грижат за другите. Има и други неща, на които Африка може да научи света.

Въпрос 2: Амбицията ми е да работя за благото на другите. Очаквам с нетърпение деня, когато ще мога да помагам на повече хора. Това е една от причините, поради които заслужавам да спечеля този конкурс — аз съм момиче, което обича да помага на хората. Не съм някоя егоистка.

Въпрос 3: По-добре е да си почтен човек. Честното момиче притежава вътрешна красота. Това е истината. Момичетата, които се тревожат за външността си, не са толкова щастливи, колкото момичетата, които мислят най-напред за другите. Аз съм от втория тип момичета и затова знам как стоят нещата.