Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 89

Алегзандър Маккол Смит

Маа Макутси напечата въпросника на машина. В офиса нямаше копирна машина, но тя използва индиго и сега разполагаше с четири екземпляра на формуляра; най-отгоре на всеки от тях се мъдреше ефектният надпис „Ботсуана дейли нюз“, отдел „Водещи материали“. Тя погледна часовника си — беше обедно време и жегата бе станала неприятна. Преди няколко дни бе валял дъжд, но попи веднага в земята и сега тя плачеше за още. Ако завалеше, както може би щеше да се случи, температурите щяха да паднат и хората отново да се почувстват добре. През сухия сезон всички се изнервяха и дори по най-безобидни поводи избухваха свади. Дъждът носеше мир на хората.

Тя излезе от офиса и затвори вратата след себе си. Помощниците се занимаваха с един стар микробус. Возилото принадлежеше на жена, която доставяше зеленчуци от Лобатсе за супермаркетите в града. Тя бе чула за сервиза от своя приятелка, която й казала, че това е добро място за ремонт на кола, ако си жена.

— Мисля, че сервизът е на жени — казала й приятелката. — Там разбират дамите и добре се грижат за колите им. Това е най-доброто място, където една жена да си ремонтира колата.

Новопридобитата слава на сервиза като добро място за ремонт на дамски автомобили създаде доста работа на помощниците. Под ръководството на маа Макутси обаче те успяваха да се справят с предизвикателството, работеха до късно и се отнасяха много по-съвестно към работата си. От време на време тя ги проверяваше и настояваше да й обяснят какво точно правят. Това им доставяше удоволствие, а и помагаше да се избистрят идеите им за решение на проблема, стоящ пред тях. Способността им да диагностицират, която бе изключително важно оръжие в арсенала на всеки добър автомонтьор, се подобри значително и напоследък те губеха далеч по-малко време в приказки за момичета.

— Харесва ни да работим за жена — каза й една сутрин по-големият. — Хубаво е да има някоя жена, която да те гледа през цялото време.

— Радвам се да чуя това — каза маа Макутси. — Работите все по-добре и по-добре. Някой ден може и двамата да станете известни монтьори като господин Дж. Л. Б. Матекони. Нищо чудно.

— Сега тя се запъти към чираците и ги загледа как се занимават с масления филтър.

— Като приключите с това, бих искала някой от вас да ме закара до университета.

— Много сме заети, маа оплака се по-младият. Днес трябва да прегледаме още две коли. Не можем да ходим насам-натам през цялото време. Не сме таксиметрови шофьори.

Маа Макутси въздъхна.

— В такъв случай ще трябва да повикам такси. Предстои ми важна работа, свързана с оня конкурс за красота. Трябва да говоря с някои от момичетата.

— Аз мога да ви закарам — припряно се намеси по-големият. — Почти съм приключил. Брат ми може да довърши това.