Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 93

Шестнадесета глава

Разказът за готвача

Маа Рамотсве лежеше на леглото и гледаше втренчено белосаните дъски на тавана. Стомахът й вече се бе поуспокоил, а и престана да й се вие свят. Но когато затвори очи и ги отвори отново малко след това, пред очите й се появиха бели кръгове, ореол от светлина, който затанцува за миг пред нея и после избледня. При други обстоятелства това би било приятно усещане, но тук, където бе оставена на милостта на един отровител, беше обезпокоително. Какво вещество можеше да предизвика подобен ефект? Отровите могат да атакуват зрението, маа Рамотсве добре знаеше това. Като деца бяха учили за растенията, които виреят в шубраците, за храстите, които приспиват, за дървесната кора, която може внезапно да прекъсне бременност, за корените, които лекуват сърбеж. Но имаше и други растения, които се използваха от знахарите за правене на мути, а също и растения, на пръв поглед безобидни, които убиваха при допир — или поне така казваха. Несъмнено това беше някое от тях и сигурно бе пуснато в чинията й от съпругата на домакина или по-вероятно, беше сложено в храната на всички, но само отровителят го бе избегнал. Ако една жена беше толкова безскрупулна, че да трови мъжа си, не би се спряла пред това, да му осигури компания.

Маа Рамотсве погледна часовника си. Минаваше седем и навсякъде беше тъмно. Тя бе проспала залеза и сега бе време за вечеря — макар да не й се ядеше. Обаче останалите щяха да се чудят къде е и трябваше да им каже, че не е добре и не може да се присъедини към тях за вечеря.

Тя седна в леглото и премигна. Бялата светлина все още бе наоколо, но вече избледняваше. Маа Рамотсве спусна крака от ръба на леглото и ги намъкна в обувките с надеждата, че вътре не се е скрил скорпион, докато бе почивала. Винаги проверяваше обувките си за скорпиони, защото веднъж като дете пъхна крак в обувките, преди да тръгне за училище една сутрин, и веднага я ухапа голям кафяв скорпион, намерил подслон там за през нощта. Целият й крак отече и то толкова зле, че се наложи да я заведат до холандската реформистка болница в подножието на хълма. Там една сестра превърза крака и й даде нещо за болката, а после я предупреди винаги да си проверява обувките. Това предупреждение бе останало в паметта й.

— Ние обитаваме тук горе — каза сестрата, като държеше ръката й на нивото на гърдите. — Те обитават тук долу. Помни това.