Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 9

— Той постепенно става като нас — рече един от неговите хора, докато седяха в кръг около огъня една нощ. — Някой ден ще се събуди и ще бъде тсуана, със същия цвят като нас.

— Не се става тсуана просто като си смениш цвета на кожата — отвърна друг. — Един тсуана е тсуана отвътре. Отвън зулусът е същият като нас, но отвътре си е зулус. Също така не можеш да превърнеш зулус в тсуана. Те са различни.

Около огъня настана мълчание, понеже всички се умислиха над този въпрос.

— Има много неща, които те правят това, което си — обади се най–накрая един от следотърсачите. — Но най-важното е майчината утроба. Оттам сучеш млякото, което те прави тсуана или зулус. Мляко от тсуана — дете тсуана. Мляко от зулус — дете зулус.

— В утробата не сучеш никакво мляко — каза един от по-младите мъже. — Не е така.

Възрастният човек го изгледа свирепо.

— Тогава какво ядеш през първите девет месеца, господин умнико, господин бакалавър на науките? Да не искаш да кажеш, че ядеш кръвта на майка си? А?

По-младият поклати глава.

— Не съм сигурен какво ядеш — каза той. — Но не бозаеш мляко, докато не се родиш. Сигурен съм в това.

Възрастният изглеждаше разгневен.

— Какво знаеш ти?! Нямаш деца, нали? Какво знаеш тогава за тия неща? Мъж, който няма деца, да говори за деца, все едно че е имал много. Аз имам пет деца. Пет. — И той вдигна пръстите на едната си ръка. — Пет деца — повтори мъжът. — И всички са направени от млякото на майка им.

Настъпи мълчание. Край другия огън, на столове вместо пънове, седяха раа Пула и двама негови клиенти. Звукът от техните гласове, неразбираемо мърморене, достигаше до мъжете, но сега те се бяха умълчали. Внезапно раа Пула се изправи.

— Там има нещо — каза той. — Може да е чакал. Понякога те идват съвсем близо до огъня. Другите животни се държат на разстояние.

Един от клиентите, мъж на средна възраст с широкопола мека шапка, стана и се вгледа в тъмнината.

— Дали леопард би наближил толкова? — попита той.

— Никога — отвърна раа Пула. — Те са много плашливи създания.

Жената, която седеше на сгъваем платнен стол, рязко обърна глава.

— Там определено има нещо — каза тя. — Чуйте!

Раа Пула остави чашата, която държеше, и се провикна към хората си:

— Саймън! Мотопи! Някой от вас да ми донесе фенер. Бегом!

По-младият мъж се изправи и се затича към палатката с екипировката. Докато прекосяваше разстоянието, което го делеше от неговия работодател, той също чу шума, включи мощния фенер и зашари с лъча из обръча от тъмнина около лагера. Под светлината се видяха силуетите на храстите и ниските дървета, всички странно плоски и едноизмерни в изпитателния лъч на фенера.