Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 8

Маа Макутси поклати глава.

— Надали ще се омъжа — каза тя. — В Ботсуана няма достатъчно мъже. Това е добре известен факт. Всички мъже вече са се изпоженили, не е останал никой.

— Не е нужно жената непременно да се омъжва — каза маа Рамотсве. — В днешно време неомъжените момичета си живеят много добре. Аз съм сама. Не съм омъжена.

— Но ще се омъжите за господин Дж. Л. Б. Матекони — възрази маа Макутси. — Няма да сте сама задълго. Бихте могли…

— Не ми се налагаше да се омъжвам за него — прекъсна я маа Рамотсве. — Бях си щастлива и сама. Можех да си остана така.

Тя спря. Бе забелязала, че маа Макутси отново е свалила очилата си и за пореден път ги бърше. Стъклата им се бяха замъглили.

Маа Рамотсве се замисли за момент. Тя не беше способна да гледа някого нещастен и да остане бездейна. Вярно, това качество бе доста неподходящо за частен детектив, тъй като работата й беше свързана с безчет чужди нещастия, но тя не можеше да затвори сърцето си за тях, въпреки че се опитваше.

— А, има и още нещо — започна тя. — Не ти казах, че на тази нова работа длъжността ти ще е помощник-управител на „Тлоквенг роуд спийди моторс“. Не е просто секретарска работа.

Маа Макутси вдигна поглед и се усмихна.

— Това е много хубаво — каза тя. — Много сте мила към мен, маа.

— А това ще означава и повече пари — каза маа Рамотсве, отхвърляйки всякаква предпазливост. — Не много повече, но все пак малко отгоре. Ще можеш да пращаш малко повече на роднините си в Бобононг.

Тази новина доста ободри маа Макутси и последните задачи за деня — напечатването на няколко писма, които маа Рамотсве бе нахвърлила в чернова — бяха изпълнени от нея с жар. Сега маа Рамотсве беше тази, която гледаше мрачно. Д-р Лийки бе виновен, реши тя. Ако не беше се вмъкнал в разговора, тя може би щеше да бъде по-твърда. А сега не само че беше повишила отново маа Макутси, но й бе дала и добавка към заплатата, без да се посъветва с господин Дж. Л. Б. Матекони. Разбира се, щеше да се наложи да му каже за това, но може би не веднага. Има си време да се съобщават лошите новини и това време трябва да се изчака. Мъжете обикновено свалят гарда от време на време и изкуството да успяваш като жена и да побеждаваш мъжете на собствения им терен беше в това, да изчакаш своя миг. Когато той дойде, можеш да манипулираш мъжа много лесно. Но трябва да изчакаш.

Втора глава

Момчето в нощта

Бивакът им беше разположен край Окаванго, близо до Маун, под короната на внушителните дървета мопани. На север, на няма и половин миля разстояние, се простираше езерото — синя лента сред кафяво-зелените храсти. Тревата в тази част на саваната бе дебела и тучна — добро укритие за животните. Ако някой искаше да види слонове, трябваше да се взира напрегнато, тъй като пищната растителност пречеше да се съзрат дори техните грамадни сиви фигури, влачещи се бавно в търсене на храна.

Бивакът, който през повечето време се състоеше от пет-шест големи палатки, разпънати в полукръг, принадлежеше на мъж, когото всички знаеха като „раа Пула“ — „господин Дъжд“. Това име му бе излязло, след като твърдението, че присъствието му носи многоочаквания от всички дъжд, се потвърди на практика неведнъж. Раа Пула на драго сърце позволяваше това поверие да се разпространява. Дъждът означаваше късмет, оттам произлизаше възклицанието „Пула! Пула! Пула!“, когато се празнува някое щастливо събитие или се измолва сполука. Раа Пула беше с тясно лице, със загрубялата и изпъстрена с лунички кожа, типична за бял човек, прекарал целия си живот под африканското слънце. Петната и луничките вече се бяха слели и това бе направило тена му кафеникав, като на белезникава бисквита, пъхната в печката.