Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 7

Погледът й се премести към бюрото на маа Макутси и към все още отвореното на снимката на д-р Лийки списание. С череп в ръка, д-р Лийки гледаше от снимката право към нея. „Е, маа Рамотсве — сякаш казваше той, — какво ще правите с тази ваша помощничка?“

Тя прочисти гърлото си.

— Няма защо да се безпокоиш — каза тя. — Оставаш си помощник-детектив. Но ще трябва да поемеш и други задължения, след като се преместим в „Тлоквенг роуд спийди моторс“. Господин Дж. Л. Б. Матекони има нужда от помощ във воденето на сметките и кореспонденцията. През половината от времето ще бъдеш секретарка, а през другата половина — помощник-детектив.

Тя прекъсна за момент и после бързо добави:

— Но ще запазиш званието помощник-детектив. Това ще бъде официалната ти длъжност.

През остатъка от деня маа Макутси бе по-тиха от обикновено. В мълчание тя запари следобедния чай, а после й подаде чашата, без да каже каквото и да било, но в края на деня, изглежда, вече се бе примирила със съдбата си.

— Предполагам, че в офиса на господин Дж. Л. Б. Матекони цари пълен хаос — каза тя. — Не мога да си представя да държи документите си в ред. Мъжете не обичат този род работа.

От смяната на тона на маа Рамотсве й олекна.

— Наистина е хаос — потвърди тя. — Ще му направиш голяма услуга, ако сложиш нещата в ред.

— Учили са ни как да правим това в колежа — каза маа Макутси. — Един ден ни изпратиха в офис, който беше в голям безпорядък, и трябваше да въведем ред. Бяхме четири — аз и три хубави момичета. Хубавите момичета прекараха времето с приказки с мъжете в офиса, докато аз вършех работата.

— Мога да си го представя — каза маа Рамотсве.

— Работих до осем вечерта — продължи маа Макутси. — В пет часа другите момичета отидоха на бар с мъжете и ме оставиха там. На следващата сутрин директорът на колежа каза, че всички сме се справили много добре и всички ще получим най-високата оценка за тази задача. Другите момичета бяха много доволни. Те казаха, че макар аз да съм свършила повечето работа, те са имали по-трудна задача да държат мъжете настрана, за да не пречат. И наистина мислеха така.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Тези момичета са безполезни същества — каза тя. — Напоследък в Ботсуана има много като тях. Но поне ти знаеш, че си успяла. Сега си помощник-детектив, а те какво са? Най-вероятно нищо.

Маа Макутси свали големите си очила и внимателно избърса лещите с крайчеца на някаква кърпичка.

— Две от тях се омъжиха за доста богати мъже — каза тя. — Имат големи къщи близо до хотел „Сън“. Виждала съм ги да се разхождат с техните скъпи слънчеви очила. Третата отиде в Южна Африка и стана манекенка. Видях снимката й в едно списание. Омъжена е за фотограф, който работи в същото списание. Той има много пари и тя е много щастлива. Викат му Кумало Полароида. Много е хубав и е известен.

Тя отново си сложи очилата и погледна към маа Рамотсве.

— Някой ден и ти ще си намериш съпруг — каза маа Рамотсве. — И той ще бъде голям късметлия.