Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 10

— Това няма ли да го подплаши и да го накара да избяга? — попита жената.

— Може и така да стане — каза раа Пула. Но ние не искаме никакви изненади, нали?

Лъчът на фенера обикаляше в кръг, после освети за кратко листата на една акация, спусна се към корените на дървото и тогава те го видяха.

— Но това е дете! — възкликна мъжът с широкополата шапка. — Какво прави тук едно дете?!

Детето стоеше на четири крака. Обляно от светлинния лъч, то приличаше на животно, стреснато от фаровете на кола, замръзнало в нерешителност.

— Мотопи! — извика раа Пула. — Хвани това дете! Доведи го тук!

Мъжът с фенера пъргаво се придвижи през тревата, без да отмества лъча светлина от малката фигурка. Щом го достигна, детето изведнъж рязко се дръпна в тъмното, но изглежда нещо му пречеше да се движи бързо и то се спъна и падна. Мъжът посегна към него, като изпусна фенера. Чу се отчетлив звук, сякаш фенерът бе паднал върху камък, и светлината угасна. Но мъжът вече беше хванал детето и го държеше във въздуха, докато то риташе и се гърчеше.

— Не се бори с мен, малкия — каза той на сетсуана. — Няма да ти направя нищо лошо. Няма да ти направя нищо лошо.

Детето ритна отново и кракът му улучи човека в стомаха.

— Няма да правиш така! — той разтърси детето и го удари през рамото, без да го изпуска с другата ръка. — Ето! Това ще получиш, ако удряш чичо си! Ако не слушаш, ще отнесеш още!

Изненадано от удара, детето спря да се противи и се отпусна.

— Май има и още нещо — мърмореше мъжът, докато се приближаваше към огъня на раа Пула. — Миришеш ми.

Той остави детето на земята, до масата с петромаксовата лампа, но продължи да го държи за китката, в случай че се опита да избяга или да ритне някой от белите.

— Значи това бил нашият малък чакал — рече раа Пула, навеждайки се към детето.

— То е голо — каза жената. — Няма нищо на себе си.

— На колко ли е години? — попита един от мъжете. — Сигурно най-много на шест-седем.

Раа Пула вдигна лампата и я приближи към детето, осветявайки лицето му, което беше цялото в малки белези и драскотини, все едно че някой го беше влачил през трънаците. Коремът му бе хлътнал и ребрата му се брояха, задничето му почти не се виждаше, а на единия му крак, точно през свода на ходилото, зееше отворена рана, обрамчена с бяло.

Момчето погледна нагоре към лампата и сякаш се сви под чуждите изпитателни погледи.

— Кой си ти? — попита раа Пула на сетсуана. — Откъде идваш?

Детето гледаше към лампата, но не реагира на въпроса.

— Опитай на каланга — предложи раа Пула на Мотопи. — Опитай на езика на каланга, после на хереро. Може да е хереро. Или пък базарва. Ти можеш да се разбираш на тези езици, Мотопи. Виж дали ще успееш да измъкнеш нещо от него.

Мъжът приклекна, за да бъде на нивото на очите на детето, и заговори на един от езиците, като внимателно произнасяше думите. Реакция нямаше и той премина на друг. Детето все така мълчеше.