Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 88

Маа Макутси се зае със съставянето на формуляра. Въпросите бяха прости, но показателни:

1. Кои са най-важните ценности, които Африка може да предложи на света?

Този въпрос трябваше да покаже дали момичетата разбират за какво служи моралът. Момиче, което е приело моралните ценности като свои, би отговорило например така: „Африка може да покаже на света какво е да си човек. Африка признава всички хора по света за равни.“

След като, или по-точно — ако се справеха с този въпрос, щеше да последва по-личен:

2. Какво искате да постигнете в живота си?

Ето къде маа Макутси беше заложила капана си за нечестни момичета. Стандартният отговор на всяка участничка в конкурс за красота би бил: „Бих искала да работя за благотворителна кауза, по възможност за благото на децата. Бих искала, когато си отивам от света, той да бъде по-добро място от това, което е бил, когато съм се появила на него.“

Това беше много добре, но всички бяха научили отговора от някоя книга, написана от човек като Кловис Андерсън. Например „Полезни съвети за кралици на красотата“ или пък „Как да побеждаваме в света на конкурсите за красота“.

А едно искрено момиче според маа Макутси би отговорило по-скоро така: „Бих искала да работя за благотворителна кауза, по възможност за благото на децата. Ако няма такава възможност, бих била щастлива да работя и с възрастни хора, няма значение. Но също така страшно бих искала да си намеря добра работа с хубава заплата.“

3. Кое е по-добре — да си хубава или да си почтена?

Отново нямаше съмнение какъв е отговорът, който се очакваше да даде участничката в конкурс за красота — че почтеността е по-важна. Всички момичета вероятно щяха да се поддадат на натиска да напишат това, но имаше незначителна вероятност искреността да накара някоя да каже, че и красотата си има своите предимства. Маа Макутси беше забелязала, че това важи в секретарския бранш — красавиците получаваха добрите работни места, а за останалите не оставаше почти нищо, дори и ако бяха изкарали 97% на заключителните изпити. Несправедливостта на това положение винаги я бе измъчвала, макар в нейния случай трудолюбието да бе донесло плодове. Колко от връстничките й с по-добър тен на лицето можеха да кажат, че са изпълняващи длъжността управител? Отговорът несъмнено бе: „нито една“. Онези хубави момичета се изпожениха за богати мъже и заживяха в удобства, но едва ли можеха да се похвалят, че са направили кариера — освен ако носенето на скъпи дрехи и ходенето по коктейли може да се нарече кариера.