Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 87

Четири имена и нито едно от тях не беше известно на маа Макутси: Мотламеди Матлули, Гладис Тлхапи, Мкита Фенионини и Патриша Куатленени, а под тях — годините и адресите им. Мотламеди бе най-малка — на деветнайсет, а и най-лесна за намиране, тъй като бе студентка в университета. Патриша бе най-голяма — на двайсет и четири — и до нея щеше да се стигне най-трудно, защото адресът й в Тлоквенг не бе достатъчно ясен (парцел 2456). Маа Макутси реши да посети най-напред Мотламеди, понеже нямаше да е трудно да я намери в съответното общежитие в университетския комплекс с неговата ясна планировка. Разбира се, едва ли щеше да е лесно да я разпита. Маа Макутси познаваше този тип момичета, на които влизането в университета практически гарантираше добра работа после; знаеше, че те бяха склонни да гледат отвисоко хората, които не са имали техните възможности, особено онези, които бяха завършили Ботсуанския колеж за секретарки. Нейните 97% на заключителния изпит, резултат на толкова много труд, биха предизвикали присмеха на такива като Мотламеди. Но тя щеше да говори с нея и да понесе с достойнство нейното снизходително отношение. Нямаше от какво да се срамува — та сега тя бе едновременно изпълняваща длъжността управител на сервиз и помощник-детектив. Да не би това хубаво момиче да имаше някакви официални титли? Тя дори не бе „Мис Красота и Почтеност“, макар да се състезаваше за тази чест.

Добре, щеше да отиде да я види, но какво щеше да й каже? Едва ли би могла да я издири само за да й съобщи: „Извинете, дошла съм да огледам главата ви.“ Това щеше да предизвика враждебен отклик, дори тя да се окажеше напълно искрена.

И ето че я осени една идея. Щеше да се престори, че провежда някаква анкета и докато момичетата отговарят, щеше да разгледа отблизо главите и чертите на лицата им, за да види има ли някакви издайнически признаци на нечестност.

Тя започна да развива идеята си. Трябваше да измисли нещо подобно на безсмислените пазарни проучвания, на които хората са свикнали да отговарят, например проучване на възгледите за морала. В него можеше да се включват въпроси, които да разкрият позицията на момичетата по много деликатен начин. Въпросите трябваше да са формулирани грижливо, така че те да не усетят капана, но в същото време да не скрият нищо. Да речем: „Какво бихте искали да постигнете в живота си?“ или „Кое е по-добре — да имаш много пари или да помагаш на другите?“.

Ето че всичките елементи на плана й започваха постепенно да се наместват и маа Макутси се усмихваше доволно при всяка нова възможност, която умът й съзираше. Щеше да се представи за журналистка от „Ботсуана дейли нюз“ пратена да напише уводна статия за конкурса — дребни измами са разрешени, пишеше Кловис Андерсън, стига целта да оправдава средствата. Е, целта в този случай определено беше важна, тъй като бе заложено реномето на Ботсуана. Момичето, което щеше да спечели „Мис Красота и Почтеност“, щеше да се бори за титлата „Мис Ботсуана“, а това й даваше положение, не по-маловажно от положението на посланик. И наистина, кралицата на красотата беше своеобразна посланичка на страната си и хората щяха да съдят за съответната държава по нейното поведение. И дори да се налагаше да поизлъже, за да попречи на непочтено момиче да грабне титлата и да донесе срам на страната, това беше ниска цена. Несъмнено Кловис Андерсън щеше да се съгласи с нея, нищо, че авторът на „Теория на престъплението“, който, изглежда, се придържаше към много строги морални понятия, вероятно би имал някои неуместни възражения.