Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 86

Отне й няколко часа да намери каквото търсеше, докато седеше и четеше сама в офиса на „Дамска детективска агенция №1“. Главата за биологичните теории за престъплението беше по-кратка от останалите — явно бе, че тук авторът не се чувства в свои води.

„Италианският криминолог Чезаре Ломброзо, живял през XIX век — прочете тя, — макар да бил привърженик на либералните реформи на затворите, бил убеден, че престъпните наклонности могат да бъдат определени според формата на главата. Затова изразходвал много енергия да прави скици на физиономиите на престъпниците, в напразно усилие да определи кои лицеви и черепни елементи показват престъпен нрав. Тези странни рисунки възпроизведени по-долу са свидетелство за неуместно насочен ентусиазъм, който иначе би могъл да допринесе за по-продуктивни насоки на изследване.“

Маа Макутси разгледа илюстрациите, взети от книгата на Ломброзо. Към читателя гледаше очевидно зъл мъж с тясно чело и трескави очи. Под рисунката бе написано: Типичен убиец (от сицилиански тип). Имаше и рисунка на друг мъж, с пищни мустаци и тесни, мънички очички. Това, прочете тя, бил Класически крадец (неаполитански тип). Имаше още престъпни типове, които гледаха от страниците, всичките безспорно зли. Маа Макутси потръпна при вида им. Това очевидно бяха изключително неприятни хора и никой не би имал доверие на когото и да било от тях. Защо тогава теориите на Ломброзо бяха окачествени като погрешни? Според нея това бе не само грубо, но и очевидно невярно. Ломброзо беше прав — наистина можеш да кажеш дали някой е престъпник, нещо, което жените знаеха отдавна (те можеха да определят мъжете просто като ги гледат; при това нямаше нужда да си италианец, то спокойно можеше да се постигне тук, в Ботсуана). Тя беше озадачена — ако теорията бе толкова очевидно вярна, защо авторът на книгата по криминология я отричаше? Помисли за момент и след това обяснението само дойде при нея: той завиждаше! Това трябва да бе причината. Завиждаше, защото Ломброзо се бе сетил за това преди него, а той искаше да представи собствени идеи за престъпността. Е, щом случаят беше такъв, можеше да не се занимава повече с „Теория на престъплението“. Вече беше намерила малко повече информация за този тип криминология и сега просто трябваше да я приложи. Щеше да използва теориите на Ломброзо, за да разбере на кое от четирите момичета в списъка може да се вярва, а на кое — не. Илюстрациите в книгата просто затвърдиха у нея убеждението, че трябва да разчита на интуицията си. Малко време в компанията на момичетата и може би дискретен оглед на черепната им структура — но без да се вторачва в тях — щеше да бъде достатъчно да й даде отговор. Налагаше се това да й стигне — нямаше какво друго да се направи за малкото останало време, а тя особено държеше въпросът да се разреши задоволително преди завръщането на маа Рамотсве.